Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
След сблъсъка с Транг по-рано, сега Духър жадуваше за победа. Кофти ден беше, особено след като архиепископът даде израз на неодобрението си, че даже и максималното им предложение от шестстотин хиляди долара не бе прието веднага. Духър още потреперваше от внимателно подбраните думи на упрека му.
— Сякаш не си ти, Марк — да оставиш на един новобранец да диктува условията на преговорите.
Марк нямаше какво да отвърне. А и краят на работния ден бе настъпил и отминал, а Транг пак не се беше обадил, тъй че и последното предложение пропадаше. Духър подозираше, че може да стане и по-лошо.
Но сега, в този момент, щеше да се забавлява. Седна на председателското място на заседателната маса и погледна часовника си — пет и четирийсет. Осемте му съдружника щяха да започнат да пристигат всеки момент.
Той се усмихна, припомняйки си историята за Давид и Вирсавия и за бедния първи съпруг на Вирсавия, когото Давид изпратил на война, като го сложил в предната линия на войските, настъпващи срещу филистимците и по този начин го превърнал в герой.
Уви, с едничката цел — никога да не се върне.
— Джо, навярно до теб са достигнали някои слухове относно това, че фирмата ни се кани трайно да завладее нови пазари. Е, добре, ние сме се събрали тук, за да сложим край на тези слухове. Те са абсолютно… верни.
Разнесе се възпитан мъжки кикот.
Джо Ейвъри нервно се усмихваше от своя край на масата. Някои от мъжете погледнаха към него, кимнаха и се засмяха.
Духър продължи:
— Стигнахме до решение, че първият дъщерен офис трябва да е в Лос Анджелис. Както знаеш, въртим там голям бизнес — много от твоите задачи напоследък бяха свързани именно с него. Всички тук сме много впечатлени от времето, което посвети, и усилията, които хвърли за текущата си работа тук в продължение на няколко години, и искаме да те възнаградим, като те помолим да се нагърбиш с още по-тежък товар.
Нов повей от сдържан смях.
— Но вече сериозно, преди да започнем да разискваме какво точно очакваме в Лос Анджелис, всички ние тук искаме в рамките на една минута да ти поднесем своите поздравления. И, длъжен съм да прибавя — боя се, че радостната новина не ти е съвсем чужда — на това място от речта си Духър с широк заговорнически жест включи и останалите присъстващи, — че сме щастливи от придвижването на въпроса за превръщането ти в съдружник малко по-рано, отколкото навярно беше очаквал. Искаме от теб, Джо, здраво да хванеш кормилото в Лос Анджелис, да отвориш офиса, да се разтичаш и да се чуе името ни там. — Марк отново направи многозначителен жест с широко разперени ръце. — Господа. Виждам бъдещето на „Маккейб и Рот“ и то се нарича Джо Ейвъри. Поздравления, Джо.
Последваха бурни приветствия. Джо Ейвъри се изправи, окъпан и сияещ от лъчите на всеобщото одобрение. Духър вече знаеше, че дори ако се наложеше да загуби Кристина, глупакът никога вече нямаше да рискува кариерата си.
10
На следващата вечер, в четвъртък, Духър пак остана до късно в библиотеката на долния етаж на кулата. Внезапно спря да чете. Очите му зашариха бързо по рафтовете с книги и цялото му същество застана нащрек, изпълнено с невероятно силно предчувствие. Всеки момент нещо щеше да се случи, усещаше го.
Телефонът звънна. Знаеше кой се обажда — доверяваше се безусловно на вътрешния си глас. А освен това беше време — бяха изминали четири дена от повишението на Ейвъри. Духър вдигна слушалката още след първото иззвъняване, като едва се сдържаше да не произнесе веднага името ѝ.
Вместо това отвърна по обичайния си начин.
— Марк Духър на телефона. — Библиотеката му служеше и за домашен офис, с отделен телефон, и беше нормално да се държи като бизнесмен.
Настъпи дълга пауза.
— Марк, здравей — чу се глас, последван от въздишка. — Обажда се Кристина Карера. Извинявай, че те безпокоя вкъщи.
— Кристина! — Гласът му беше развълнуван и ентусиазиран. — Не ме безпокоиш ни най-малко. Нали иначе, ако съществуваше такава опасност, нямаше да ти дам номера. — Духър грабна портативния телефон, пресече стаята и затвори вратата. Беше малко след девет вечерта и Шийла зяпаше телевизия в кухнята, докато миеше съдовете от вечерята. Затворената врата беше сигнал, че Марк работи и не бива да го притеснява. — На какво дължа това внимание? Какво мога да направя за теб?
— Не знам. Навярно нищо. Знаеш ли, чувствам се кофти, задето ти звъннах… но пък в противен случай щях да чувствам угризения за всичко оттук насетне.