Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Но не и за Сам тази вечер. По-скоро обратното — изживя го като трагедия.
Но нямаше да се предаде на паниката. Беше зряла жена и щом съдбата бе решила да я остави без спътник през цялото това време, някак щеше да го преживее и да се опита да подреди малко или много с успех живота си. Мъжете идваха и си отиваха, с малцина от тях авантюрата си струваше, дори веднъж имаше и годеник, за около няколко седмици, но през последните четири-пет години просто бе решила да не обръща внимание на този проблем и да не се притеснява, а да се съсредоточи върху кариерата си, пък каквото имаше да се случва с любовта, просто щеше да се случи. За беда нищо особено не се случваше.
Докато не се появи Уес Фаръл.
Прекараха заедно не повече от два часа, но през това време — колко глупаво звучеше, без да има никакво обяснение или причина — тя се почувства толкова преизпълнена с живот, толкова страхотна, че май не можеше да си спомни друг такъв случай. Начинът, по който се отнасяха помежду си, бе от съвсем ново естество — никакво напрежение, пълна хармония, сексуално привличане, внимание, хумор. Със сигурност бе хлътнала.
А после той се бе оказал…
И какво от това? Човек, който върши работа, която тя не одобрява? Не се ли свеждаше проблемът единствено до това? Защо го изкарваше по-черен от дявола? Не беше нито сериен убиец, нито професионален борец, нито продавач на коли. А и острата ѝ реакция към заниманието му — въпреки че тя едва ли би признала този факт пред себе си — май в немалка степен се дължеше и на погълнатия алкохол.
Затова направи възможно най-мъдрото нещо — отново прекара през главата си случилото се. Премисли всичко абсолютно трезво, а и самата тя този път бе трезва като краставичка. Беше на трийсет и пет. Досега не бе изпитвала чувство на самота, но по дяволите, този път се чувстваше адски самотна. Не точно самотна. Просто ѝ се искаше пак да го види.
Кристина я бе посъветвала да потърси номера му в указателя и след двудневна борба със себе си тя го стори. Имаше отбелязан само служебен телефон, някъде в Кълъмбъс, но не и домашен. И номерът в момента се намираше в бележника ѝ върху нощното шкафче.
— Майната му — каза тя и светна лампата.
Какво правя, по дяволите, мислеше си. Вече минава полунощ. Той отдавна си е вкъщи. Най-много да оставя съобщение на телефонния секретар в кабинета му и да му се извиня, че се държах по този начин — не, няма да му се извинявам, не бива да започвам така. Ще кажа само, че искам да говоря с него. И ще оставя номера си.
Ама чакай. Той знаеше къде живее тя и ако сметнеше, че става дума за нещо важно, направо можеше да се изтърси и да звънне на звънеца…
Не, това нямаше да стане, нали го беше изхвърлила. Той навярно я смята, и то с основание, за костелив орех. Даже и да му се идваше, щеше да премисли два пъти, дори десет пъти — и да се откаже. И не можеше да го обвинява за решението му. На всичкото отгоре, ако наистина бе, според признанието му, първата чужда жена, на която попада, откакто е женен, сигурно бе преживял тежко неуспеха. И в този случай тя нямаше никакво право да го обвинява.
Вината си беше чисто нейна.
Трябва да разбера дали се е развел, помисли си тя. Това на първо място. Нямам намерение да се обвързвам с женен мъж. Та аз изобщо не го познавам. Това е тъпо.
Но вече бе набрала номера и телефонът отсреща звънеше.
— Ало.
— Много съжалявам. Сигурно съм набрала грешен номер.
На косъм бе да затвори. Не бе готова наистина да разговаря с когото и да е, особено пък с него. Канеше се само да остави съобщение.
— Сам, Сам, ти ли си?
Това я изуми. Възможно ли бе да е познал гласа ѝ?
Тя стисна слушалката. Просто трябваше да затвори. Бе сбъркала номера. Бе сбъркала времето. Бе сбъркала всичко.
— Сам? — повтори той. — Ти ли си това?
Тя въздъхна с чувство на безсилие.
— Искам да се извиня. Не! Не да се извиня, да обясня. Мислех, че ще попадна на телефонния секретар.
— Ако толкова искаш, ще го включа и ти обещавам, че до утре сутринта няма да го прослушам.
— Това може и да помогне. Още ли работиш, искам да кажа, не ти ли свърши работното време за днес?
— Само че, ако ще задаваш въпроси, телефонният секретар няма да е в състояние да ти отговаря. И знаеш ли колко неудобно ще се почувства.