Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
— Така да бъде. — Духър бе нахлупил маската на врял и кипял покерджия. — Не те познавах досега. Не съм искал да те оскърбявам. Има хора, които приемат блъфа като сигнал и се окопават добре.
Транг оцени последното. Зарови се в пръснатите листове, като си даваше вид, че търси нещо от особена важност. Намери някакъв лист и го завря под носа си.
— Тук разполагам, чакайте да видя, точно с дванайсет имена.
— Дванайсет имена? Искате да кажете, че Слокъм се е бил забъркал с цели дванайсет човека?
Доволната усмивка не слизаше от лицето на Транг. Духър започваше да се нервира.
— Разполагам с дванайсет човека, до този момент, които изразяват желание да потвърдят връзките си със свещенослужител на Архиепископията. Хора от три различни енории. Проблемът е пуснал пипала навсякъде, както се посочва в коригираната ми жалба. Ясно е, че в случая съществува политика на търпимост към подобни прояви и следите ѝ водят към най-високо място…
Духър взе листа и се взря в него.
— Всички тези имена като че ли са на азиатци.
— Правилно. Повечето са виетнамци.
— Интересно съвпадение.
Транг сви рамене.
— Тези бегълци са дошли в страната объркани. Доверили са се на духовните си наставници, за да получат помощ при приспособяването си, и много от тези съветници — тези свещенослужители — ги мамят, възползвайки се от тяхната слабост и уязвимост. — Той поклати глава при картината на трагичната реалност.
Духър обаче разполагаше с друго обяснение.
— Ние ще разпитаме всяка от тези жени. Нали ви е известно това? — С тези думи каза на Транг това, което подозираше — че обвиненията са един голям балон. Транг просто бе насъбрал дванайсет лъжкини, които в замяна на обвиненията си щяха да получат хонорар — съвсем малка част от пая, който лично той се готвеше да глътне.
Но Транг имаше още козове.
— Не всичките са жени. — Нова многозначителна усмивка. — Намираме се в Сан Франциско, не забравяйте. — Ето че сега виетнамецът разполагаше и с имената на свещеници, съблазнявали млади мъже, докато през цялото това време Флеърти си бе затварял очите. — Разбира се, че трябва да има разпити. Моите клиенти искат цялата истина да блесне, за да предпазят от същата съдба други хора, озовали се в тяхното незавидно положение. — Той плесна с ръце. — Една чудесна история за вестниците, макар че ние, разбира се, при всички случаи ще се опитаме да избегнем това.
На Духър му бе известно, че точно това е целта. Транг целеше точно това. Правеше всичко възможно да предизвика скандал. Но онова, което превръщаше скандала в катастрофа, бе фактът, че не всичко от казаното бе измислица. Без съмнение госпожа Деп, а най-вероятно и дъщеря ѝ, бяха пострадали от отец Слокъм. Навярно имаше още една-две жертви.
Но цели дванайсет? Изскочили от храстите само за последните няколко седмици?
Духър не мислеше така, но какво мислеше той вече не бе от особено значение. Трябваше да усмири този побъркан тип. Именно това очакваше Флеърти от него. За това му плащаше.
— Да се върнем на госпожа Деп за момент, става ли? Още повече че нейното оплакване е в ход. Тя претендираше за…
Но Транг го прекъсна, клатейки глава.
— Не, не, господин Духър. Това потъна в миналото. Аз се натъкнах на широко разпространен проблем, който се нуждае от открит публичен дебат. Вашият архиепископ може да е имал най-добри намерения, но са пострадали много хора. На всичкото отгоре си мисля, че както е тръгнало, ще изскочат доста нови жертви. Не намирате ли, че това е твърде вероятно? Обикновено подобни истории се развиват по такъв начин.
И отново същата усмивка.
Духър знаеше, че събеседникът му е прав. Планът на Транг бе просто гениален — да раздуе същинския случай, прикачвайки към него фалшиви жертви. После, след като медиите подхванеха новината, всеки, който някога е бил целунат от свещеник, щеше да поиска да се присъедини към купона.
— Ето защо предпочитаме да обърнем страницата.
Транг кимна по начин, който вероятно смяташе за възвишен и великодушен. Канеше се да постъпи като добрия победител.
Но Духър никак не бе подготвен за ролята на губещ. Не и от това малко, лепкаво парвеню. Нямаше да допусне такова нещо. Сега точно не. Както и за в бъдеще.
— Епархията иска да възстанови щетите, които са били допуснати по невнимание или поради недоглеждане, господин Транг. Това е темата на нашия разговор. Тези хора — той посочи към листа на масата — сега може и да се чувстват измамени, но не мисля, че има достатъчно основания да смятаме, че са претърпели значителни щети. Госпожа Деп, да. Дъщеря ѝ също. Готови сме да дадем на госпожа Деп нейните петдесет хиляди, както и други петдесет хиляди, които да бъдат разпределени между — той млъкна, с израз на отвращение — другите ваши клиенти.