Късното шоу

— Ясно. Ще се справим, Денвър.

Тръгна към първия кемпер от редицата и вдигна радиостанцията, за да поиска подкрепление. Казаха й, че ще го получи до четири минути.

— Нали знаеш, че хората тук се тревожат, когато идва полиция? — каза Денвър, след като Балард свали радиостанцията.

— Знам — каза тя. — Не искаме да създаваме проблеми. Ще зависи от Бесния понеделник обаче.

Беше извадила малко тактическо фенерче от жабката на колата. Задната част беше от тежка стомана и тя почука с нея на вратата на кемпера. Отстъпи на безопасно разстояние, два метра назад и две крачки вляво. Забеляза, че на вратата няма дръжка, а през две дупки е прекарана стоманена верига. Кемперът се заключваше по този начин и когато си вътре, и когато те няма.

Никой не отговори отвътре, не се чу и някой да се раздвижва.

— Някой май се е заключил — отбеляза Балард.

— Да, вътре е — отвърна Денвър.

Балард почука по-силно. Звукът отекна в бетона горе и се чу доста по-силно от шума на шосето.

— Ей, Бесен! — извика Денвър. — Излез за малко.

В далечината се появи полицейска кола и продължи бавно по „Хелиотроп“. Балард присветна с фенера си към нея. Патрулката дойде и спря до кемпера. Слязоха двете униформени жени от инструктажа. Херера водеше, партньорката й беше Дайсън.

— Балард, какво имаме тук? — попита Херера.

— Трябва да вдигнем един тип от кемпера — отговори. Балард. — Денвър смята, че няма да се зарадва особено.

След толкова десетилетия експлоатация пружините на кемпера бяха доста зле. Фургонът започна да скърца и да се клати, щом някой вътре се раздвижи. След миг отвътре се чу глас:

— Какво искаш?

Денвър се обади, без да го карат:

— Ей, Бесен, дошла е полиция. Искат да огледат кемпера ти, защото тук живееше Рамона.

— Е, вече не живее тук — отговори Бесния. — А аз спя.

— Отвори вратата! — нареди Балард високо.

— Имаш ли заповед? Знам си правата.

— Не ми трябва заповед. Искам да отвориш вратата или ще изтеглим кемпера ти на полицейския паркинг, ще разбием вратата и ще те арестуваме за възпрепятстване на разследване. Ще те приберат в областния затвор, а хубавият кемпер ще отиде при някой друг. Това ли искаш?

Балард реши, че е казала точно каквото трябва. Зачака.

Херера отстъпи настрани, за да приеме обаждане по раменната радиостанция. Дайсън остана с Балард. След трийсетина секунди зад вратата се чу дрънченето на веригата. Бесния понеделник отваряше.

Заради прякора и предупреждението на Денвър, че Бесния ще е ядосан, Балард очакваше от кемпера да излезе едър мъж, готов за скандал. Вместо това се появи дребно същество с очила и побеляла брада, с вдигнати ръце. Балард му каза да си свали ръцете и го отведе при Дайсън и Херера, която се бе върнала при тях. Попита го кой е собственик на кемпера и вещите в него. Съществото, което се представи като Сесил Бейти, каза, че се е нанесло само преди два дни, след като каквото и да било имало за вземане отвътре било изнесено от други. Каза, че според него в кемпера нямало никакви вещи на Рамона Рамон.