Късното шоу

— Била си вътре, Рене — каза Херера, едната от жените. — Какво се знае за жертвите? Кои са?

Балард сви рамене.

— Нищо не се знае. Аз се занимавах с една от периферните жертви, келнерката. Не ме допуснаха до вътрешния кръг. Видях трима застреляни в едно сепаре и не знам кои са.

— Разбира се, че няма да те допуснат, щом Оливас командва — каза Херера.

Това беше напомняне, че в полицейското управление нищо не може да остане скрито. Месец след прехвърлянето й в Холивуд всички знаеха, че е загубила, когато са гледали жалбата й срещу Оливас, макар че личните въпроси би трябвало да остават тайна по закон.

Балард опита да смени темата.

— Когато идвах, видях, че вътре има хора от „Грабежи и убийства“ — каза тя. — Да не са пропуснали нещо снощи?

— Аз пък чух, че не са си тръгвали — каза Смит. — Занимават се е това от почти двайсет и четири часа.

— Това трябва да е някакъв рекорд — добави Херера.

— Засега рекордът е случаят Фил Спектър — четирийсет и осем часа на местопрестъплението с криминалистите — обади се Смит. — А имаше само един труп.

Спектър беше известен музикален продуцент, убил жена, която завел в дома си от един бар. Случаят беше на шерифа, но Балард реши да не навлиза в подробности.

В стаята скоро дойдоха и други полицаи, след които се появи и лейтенант Мънро. Зае мястото си зад катедрата пред столовете и обяви начало на инструктажа. Беше сух и монотонен. Както обикновено, даде данни за престъпността в района, като спомена и кражбата на кредитна карта, с която Балард и Дженкинс се бяха занимавали предната вечер. Мънро нямаше новини за стрелбата в „Танцьорите“, дори нямаше и полицейски портрет на заподозрения по описания. Докладът му не продължи и десет минути. Завърши, като се обърна към Балард: