Късното шоу

Така или иначе, формата на синините беше от значение. Това, което виждаше в момента, не беше научно или дори приблизително неопровержимо доказателство, но представляваше малка частица от пъзела, който сякаш се оформяше около Трент и й даваше импулс да продължи в същата посока. Реши, че е време да приведе ходовете в разследването си — поне законните в електронен вид. Погледна часовника над телевизионните екрани и видя, че до началото на нощната смяна има още час. За това време можеше да свърши много. Залови се за работа, като започна с хронологията на разследването, макар че това нямаше да е първият документ в папката. От дълъг опит беше наясно обаче, че хронологията е основна част от всяко разследване.

След половин час телефонът й иззвъня — обаждане от скрит номер.

— Балард слуша.

— „Добро и зло“.

Беше Хорхе Фернандес. Гласът й трепна от нетърпение.

— Това ли е било на боксовете?

— А-ха. Попитах момчетата и си спомниха. Добро и Зло. Непрекъснатата борба в човека. Разбираш ли?

— Да, разбирам.

— Помага ли ти?

— Мисля, че да. Можеш ли да ми дадеш името на този, който си е спомнил? Може да ми потрябва.

— Дейв Олмънд, Дендито. Така го наричаме, защото се конти. Занимаваме се с пороци, но той си мисли, че сме скапано модно шоу.

— Ясно. Благодаря ти, Фернандес. Длъжница съм ти.

— Успешен лов, Балард.

След като свърши разговора, тя извади снимката на синините на Рамона и отново се зае да ги проучва. Сега ставаше ясно — Д и О, от ДОБРО и Л и О от ЗЛО. Изглеждаха почти еднакво гледани и отпред, и огледално.

Балард знаеше, че е малко вероятно да са върнали на Трент боксовете, с които са го арестували. И че три години след ареста са били унищожени от отдела за съхраняване на доказателства. Ако обаче бяха част от някаква парафилия — садо-мазохистична фантазия в този случай, — не беше трудно да повярва, че се е върнал там, откъдето е взел първите боксове, и се е сдобил с втори чифт.

Инжекцията адреналин, която бе усетила по-рано вечерта, сега се превърна в локомотив, който препускаше във вените й. За нея Трент вече не беше просто оперативно интересен. Локомотивът бе отминал тази гара. Вече беше убедена, че това е нейният човек, и нищо не би могло да се сравни с момента на това прозрение. Това е Светият Граал на детективската работа. Няма нищо общо с доказателства или юридически процедури, или вероятна причина. Просто го усещаш. Нищо в живота й не би могло да се сравни с това. Беше го чакала от доста време, откакто работеше в Късното шоу, но сега усещаше дълбоко в себе си, че то е причината да не иска да напусне тази работа никога, където и да я сложат, каквото и да говорят за нея.