Легендата [bg]

Определено бе попаднала на грешното място. Това тук приличаше и миришеше на печално известния Квартал на подправките, където хората идваха да наемат убиец, да купят непроследима отрова или нещо още по-незаконно. Кварталът приютяваше хазарта, опиума и бардаците на Валенда. Всичко това бе извън закона, затова дейността се извършваше под земята, в древните тунели под града, до които се стигаше само с парола и през скрити врати в магазинчетата за екзотични подправки.

— Не знам дали е редно хубаво момиче като вас да се разхожда само по тези места, дори денем.

Тела отстъпи неволно назад, макар че жената, която я бе заговорила, изглеждаше твърде стара, за да представлява заплаха.

Старицата беше поне пет пъти по-възрастна от Тела, с набръчкани, омацани с мастило ръце и лъскава бяла коса, спускаща се почти до земята, която жената премиташе. Метлата с дълга дръжка се движеше ритмично напред и назад пред стъпалата на магазинче с табела „Най-издирваните от Елантин“.

Тела издиша на пресекулки. Не познаваше Квартала на подправките, но това забележително магазинче я зовеше като стар приятел. Именно тук бе изпращала писмата си до Джакс.

Досега не беше сигурна дали магазинът наистина съществува, или е просто адрес, на който хората изпращат писма и молби, прекрачващи границите на закона. Но явно магазинчето съществуваше наистина. Плакати за издирвани престъпници бяха разлепени из целия квартал и явно водеха произхода си именно оттук.

Тела пристъпи да надникне през витрината. Пълно бе с черно-бели плакати на най-интересните престъпници, които Тела беше виждала. Нещо в тези портрети я омайваше и тревожеше, и тя се запита дали не им е направено заклинание, защото можеше да се закълне, че я теглят към себе си, зоват я да влезе в магазинчето и да ги погледне отблизо, точно като тестето на съдбата в стаята на майка й преди години.

Онова привличане не беше довело до нищо добро, разбира се.