Легендата [bg]

Данте явно блъфираше, жонглираше с лъжи точно както бе излъгал камериерката в двореца, че Тела е сгодена за престолонаследника.

— Ако Джакс беше Принцът на сърцата, вече щях да съм мъртва. Заради целувката.

— Или пък си единствената му истинска любов. Или те е оставил жива, защото има други планове. — Сведе поглед към прилепналата по тялото й сапфирена рокля, сякаш знаеше, че Джакс я е изпратил.

— Не ме зяпай така — каза Тела. — Ти ме вкара в тази беля, ти каза, че съм сгодена за него.

Една последна капка падна на пода, сякаш да подчертае думите й.

Данте погледна към малкото червено петно и лицето му се промени. Познатата самонадеяност изчезна.

— Права си — съгласи се той. — Аз съм виновен. Направих лош избор. Но се кълна, че тогава не знаех. Не знаех, че престолонаследникът е Принцът на сърцата.

— А как се досети?

— Когато те видях да танцуваш с него на бала. Орисиите не са естествени, не принадлежат на този свят, точно като онези от нас, които са умирали и после са се връщали към живот. — Данте преглътна шумно, после продължи с нехарактерно тих глас: — Всички присъстващи на бала онази вечер останаха слепи за случилото се, но след като той те целуна, аз видях как цялото му тяло грейна като…

Забързани стъпки прозвучаха в коридора отвън.

Данте стисна устни в черта.

Стъпките приближаваха.

— Добре ще е да се престориш, че не ме познаваш — каза той.

— Защо?

— Защото не би трябвало да съм тук.

— Мислех, че ти си уредил срещата!

Суха усмивка разтегли лицето му.

— Нима съм казвал такова нещо?

„Копеле!“ — изруга го наум.

Тела зяпна, а той се оттласна от стената. Макар че… би трябвало и сама да се сети, че уговорката с модното ателие не е негово дело. Той просто бе прехванал бележката и беше поправил часа.

Преди да го е изругала на глас, някой бутна силно вратата от външната страна.

Тела залитна.

Данте я хвана, разбира се. Две силни ръце се увиха около кръста й миг преди шивачката да влезе в стаята.

Жената ги погледна, вдигна високо вежди, после погледът й се премести към пръските кръв по пода и по роклята на Тела.

— Не знам какво правиш тук, млади човече, но имаш половин секунда да изчезнеш, преди да съобщя на престолонаследника какво съм заварила. А тогава всички знаем какво ще се случи.

— Внимавайте — каза Данте. — От думите ви излиза, че Негово смъртоносно височество е почти предсказуем.

Той дръпна ръцете си от Тела и прошепна в ухото й:

— Знам, че не искаш да ми повярваш, но този път Каравалът не е само игра. Принцът на сърцата явно ти е обещал нещо, но помни, че за орисиите хората са само работна ръка и средства за забавление.

С тези думи Данте си тръгна, а сърцето на Тела ускори леко пулса си, с което почти го докара до нормалното темпо. Ако Джакс не я беше проклел, сигурно щеше да препуска толкова лудо, че всички в ателието на Минерва да го чуят.