Легендата [bg]

— Толкова съжалявам — прошепна тя на майка си. Не искаше да се разделя с картата, но и не смееше да я държи у себе си.

Изтича при малкия куфар, където криеше Оракула, и прибра вътре картата с майка си. После извади Оракула.

Случили се бяха толкова много неща, че трябваше да провери дали новата сделка е променила бъдещето на майка й.

Картата бе сякаш по-топла от обикновено, гореща направо. Но бъдещето, което показваше, беше непроменено. Палома все така я гледаше с празни очи, мъртви като последния път.

Ала майка й още не беше мъртва. Поне засега беше само заключена. Тела нямаше да загуби надежда, не. Щеше да сечели Каравала и да оправи всичко.

— Без значение каква е цената — прошепна тя.

Думите едва се бяха отронили, когато Оракулът опари пръстите й. Магия. Тела я усети осезателно, цялата й ръка се затопли, а после образът върху картата се смени. Мъртвата Палома изчезна, на нейно място се появиха Скарлет и Тела, които прегръщаха майка си силно и с грейнали очи, все едно пак бяха малки деца.

Изглеждаше толкова истинско, че Тела почти усети майчините си ръце, силни, меки и топли. Тих стон заседна в гърлото й.

А после образът се смени отново, върна се към безжизнения труп на Палома.

— Не! — извика Тела.

Видението пак се промени, преля се в Тела и Скарлет, които прегръщат майка си след дългата раздяла.

— Госпожице Драгна! — Страж потропа силно на вратата. — Всичко наред ли е?

— Да — отвърна разсеяно Тела, докато образът на картата продължаваше да се мени. Оракулът за пръв път правеше такова нещо. Преминаваше от смърт към радост и обратно, сякаш да й внуши, че всичко зависи от нея, от това дали ще съумее да спечели играта и да се разплати с Джакс.