Вътрешният кръг [bg]

Исусе! — сепна се той. Беше толкова погълнат от атрофираното си либидо, че напълно забрави за проблемите на Ема. Стана му гадно от проявата на този скотски егоизъм.

— Заради момичето ли, Ема? — вдигна глава той. — Заради онази Джули, която заварих в апартамента ти?

— Да.

— Тя ти е дъщеря, нали?

— Да — кимна след кратко колебание Ема.

Нямаше как да я попита откъде се беше пръкнала тази дъщеря, затова въздъхна и рече:

— Кажи с какво мога да ти помогна, Ема.

Тя отпи глътка и му хвърли един изучаващ поглед над чашата си.

— Дъщеря ми е една изключително умна млада жена, но за съжаление има ужасен вкус по отношение на мъжете. Преди две години се хвана с някакъв женен, но едва наскоро събра смелост да му каже, че не желае да го вижда повече. Но копелето се запъна и не ще да я остави на мира. Вече шест месеца я засипва с имейли и среднощни телефонни обаждания. Пуснал е хора да я следят, подслушва телефона й, отваря писмата й. Преди месец изкара акъла на едно момче, с което беше почнала да излиза, и миналата седмица направи така, че да я уволнят. Това беше причината да се появи у дома. Тоя тип просто й съсипва живота!

— Кажете на жена му.

— Джули вече го направи. Но жена му се оказа отрепка, която от години търпи любовните му истории.

— Защо не се обърне към полицията?

— Защото той е полицията. Окръжен прокурор в един от големите градове на запад. Много богат, с връзки навсякъде. Губернаторът му е личен приятел, а чичо му е сенатор.

— Какво си решила да направиш? — загрижено я погледна Демарко.

— Ще го убия! — отсече тя.

Бледосините й очи бяха студени и смъртоносни като Северния ледовит океан.