Вътрешният кръг [bg]

— Добре де, говори, но по-бързичко — отстъпи шкембето. — Защото това е любимият ми сериал.

— В апартамент 2Б имаше наемател на име Д. Естъп. Искам да науча нещо повече за него.

— Защо?

— Защото го разследвам.

— Аха… Ама това не е ли нарушаване на гражданските му права?

— В момента мисля да наруша неговите граждански права, но какво ще кажеш, ако се заема с твоите? Бас държа, че по Коледа правиш нелегални залагания, а вероятно имаш и втора работа, за която ти плащат в брой. Готов съм и на втори бас — че изобщо не декларираш доходите си в данъчното. Нещо да кажеш?

— Добре, бе, добре. Схванах. Казвай какво искаш да знаеш. И без това хич не го харесвам тоя мамул!

— Мамул?

— Царевичен мамул. Плямпа като онези загубеняци от Юга.

— Разполагаш с някакви сведения за него, нали? При наемането на апартамента трябва да е попълнил формуляр.

— Попълни, разбира се. Сега ще го донеса.

Дебелакът с пъшкане се надигна от креслото, направи безуспешен опит да си вдигне дънките, после бавно пристъпи към очукана кантонерка, боядисана в зелено. Зарови се в някакво чекмедже и след минута измъкна измачкан лист хартия.

Демарко го взе от ръцете му. Беше стандартен договор за наем, в който беше посочено, че наемателят на апартамент 2Б се казва Дейл Естъп, без инициал за второто име. Предишна регистрация Фолкстън, щата Джорджия. Къде ли е пък това? — запита се Демарко, докато преписваше адреса на Естъп и номера на социалната му осигуровка. Графата за препоръки беше празна. Договорът беше сключен за срок от три месеца с платен предварително наем, плюс 500 долара депозит за евентуални щети.

— Често ли се подписват тримесечни договори? — попита той.

— Аха — кимна домоуправителят. — Но тоя каза, че като си тръгне, ще ми остави депозита.

— С какво се занимава, за да наема жилище само за три месеца?

— Проклет да съм, ако знам. Най-любезно го попитах какво бачка, но той ми каза да си гледам работата.

— А какво бачка според теб?

Тлъстите рамене се повдигнаха леко и това предизвика бурна реакция под тениската.

— Не знам. Влиза и излиза посред нощ, често го няма по три-четири дни.

— Сам ли живее?

— Аха. Понякога мъкне и мацки, винаги различни. Мисля, че са проститутки.

— А да е приемал мъже?

— Искаш да кажеш, че е педал? — вдигна вежди дебелият.

— Не. Имам предвид редовен посетител, независимо дали е мъж или жена.

Челото на портиера се сбърчи толкова силно, сякаш го бяха накарали да даде определение на гравитацията.

— Имаше един тип — промърмори най-сетне той. — Идвал е два-три пъти. Не му знам името. Рус, с къса коса, като на военен. Млад и спретнат.