![Смъртоносни xopa [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/4/smrtonosni-xopa-bg-download.jpg)
Смъртоносни xopa [bg]
- Автор: Локк Джон
- Серия: Донован Крийд #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 9786191710058
- Переводчик: Haдя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни xopa [bg]». Краткое содержание книги:
- Всичко това може да е истина.
- Може, но не е там въпросът. Искам тази гадина вън от живота на жена си и дъщеря си.
- Бивша жена.
- Така де.
- И тъй, ако се престоря на Катлийн и се появя цялата в синини и подутини, мислиш ли, че тя ще се хване на въдицата?
- Убеден съм. Не може да твърди, че е излекуван, след като ти е сторил това. Но трябва да си изиграеш ролята добре. Ще има дълго да репетираме.
- Имам си такса за два часа време.
- Мислех си, че двайсетте бона са достатъчни - усмихнах се.
Тя отвърна на усмивката ми.
- Ще помогнат да преглътна горчивия хап - съгласи се. - Но ти каза, че те са за побоя. Всичко друго като разни репетиции има допълнителна цена.
Видя ме, че се намръщвам.
- Я не ми се стискай, Донован - сгълча ме. - Очевидно съм единствената компаньонка в града, която прилича достатъчно на Катлийн, та този откачен план да проработи.
- Имаш право - казах, като си отбелязах наум, че по-ра- но се беше нарекла “проститутка“. - Но ако ще плащам за времето ти, искам пълното ти внимание.
- Естествено.
- Добре - кимнах. - И ти обещавам, Лорън, ако бившата ми развали сватбата, ще ти дължа услуга.
- Услуга?
Кимнах.
- Услуга като при мафиотите ли?
Не казах нищо.
- Каква например, да убиеш някого, ако поискам ли?
Свих рамене.
- От теб зависи как ще си използваш услугата.
- Господинчо, ти си една извратена откачалка. Казвал ли ти го е някой?
- Всъщност често го чувам.
Тя ме гледа мълчаливо известно време.
- Да знаеш, че ще си поискам услугата - заяви. - Защото и аз имам един Кен Чапман в живота си. - Подаде ми една от пачките. - Не е ли редно да ми платиш половината сега и половината после?
- Имам ти доверие - казах.
- Щом си готов да ме пребиеш и да утрепеш бившия ми, очевидно не си от хората, на които често им играят номера, права ли съм?
- Мислиш ли, че ще можеш да се представиш убедително? - попитах я.
- Шегуваш ли се? - Увери ме, че дългогодишният ѝ опит на успяла компаньонка я е направил по-добра актриса от Мерил Стрийп. И добави: - Всяка седмица някой осемдесетгодишен остава убеден, че ме е докарал до разтърсващ оргазъм, ясно? Така че това с Джанет за мен е фасулска работа. - Помълча и додаде: - Все пак трябва да се подготвиш за нещо.
- И какво е то?
- Тя никога няма да се върне при теб.
- Не я искам да се връща.
- Тогава нека го кажа иначе: никога няма да ти прости.
- Не мислиш ли, че в крайна сметка ще ми благодари?
- В никой случай.
Поразмишлявах малко над това.
- Добре - рекох, - пак си струва.
С Лорън прекарахме заедно шест часа. През първия репетирахме репликите ѝ, като ги повтаряхме отново и отново. После поръчах румсървис. Репетирахме още трийсет минути, докато чакахме храната. Обядът пристигна, изядохме го и си побъбрихме за живота въобще.
Не можех да повярвам колко много приличаше тя на Катлийн Грей. Лорън нямаше нейната искра, разбира се, нито словесната ѝ дарба, нито вродения ѝ завладяващ чар. Но и у нея имаше нещо специално, нещо в духа на Катлийн.
След обяда, при положение, че тъй и тъй плащах за времето ѝ, а пък тя толкова много напомняше Катлийн Грей, се отдадохме на ленив секс.
А после я пребих яко.
Отново репетирахме репликите ѝ, докато изчаквах появата на отоците. Направих ѝ снимки и взех информация за бившия ѝ. Попитах я има ли някакви предпочитания как да стане убийството. Тя каза:
- Две неща. Първо, искам той да страда.
- То се знае, че искаш.
- Чакай - каза тя. - Това наистина ще се случи, нали?
Усмихнах се.
- Какво е второто?
- Искам да го гледам как умира.
Усмихнах се отново.
- Напълно естествено желание.
- Зла ли съм? - попита тя.
Свих рамене.
- Той все някога трябва да умре, нали тъй? Недей да му мислиш чак толкова. Ще е забавно, ще видиш.
21.
Един бърз поглед ми стигаше напълно да забравя за Джо Демео.
Беше събота, няколко часа след срещата ми на гробищата с Демео. Бях отседнал в луксозен крайбрежен хотел в Санта Моника. И ето че тя почука на вратата.
Жанин.
Първото, което забеляза, беше дебелият плик с пари на ръба на масичката. Взе го и очите ѝ се разшириха, като го отвори и видя стотачките вътре. Погледна ме да се увери, че съм сериозен.
Кимнах.
Тя се рекламираше в “Начинаещи актриси“, интернет сайт за компаньонки, и беше закупила достатъчно пространство, за да изложи три предизвикателни снимки и биография, упоменаваща впечатляващите ѝ мерки и скромния ѝ актьорски опит.