Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

8

Изтокът срещу Запада

Само четири години след като се връща от изгнание, Козимо осигурява най-големия международен триумф за Флорентинската република. През 1439 години градът е домакин на великия Вселенски събор, свикан, за да се изгладят различията между Римокатолическата църква и Православието на Константинопол, известен още като Византион, а в наши дни като Истанбул.

Схизмата между Курията и Византийската църква води началото си от късната епоха на Римската империя, когато християнизираната империя се разделя на две. Източната, гръцка църква поддържа строга ортодоксалност и настоява, че не бива да има никакви отклонения от доктрините на християнството, а Римската, западна църква до известна степен се развива през вековете и в резултат на това нито една от двете църкви не смята, че другата прилага истинското християнство.

През 1204 година схизмата допълнително е задълбочена, когато кръстоносците от Четвъртия поход на път за Светите земи се озовават под стените на Константинопол. Сред безпътния хаос, който настава, кръстоносците изнасилват и грабят из целия град, и поставят пияна проститутка на трона на императора в „Света София“. След подобно пълно разложение на нравите всякакви надежди за обединяване между Рим и Константинопол изглеждат нереалистични, но два века по-късно отоманската армия завладява по-голямата част от днешна Турция и вече заплашва самия Цариград. Византийският император Йоан VIII Палеолог се обръща към папата с молба за помощ „в името на Христа“. Папа Евгений IV отговаря с предложение водачите на двете църкви да се срещнат и да разрешат доктриналните различия, византийският император се съгласява и се отправя по море начело на делегация от 700 души, сред които има двадесет и трима владици, за среща в северноиталианския град Ферара.

Византийската делегация пристига във Ферара през януари 1438 година. По това време градът мръзне под студените напори на вятъра от Алпите, а градските власти не са в състояние да подслонят голямата римска делегация, както и неочаквано голямото пратеничество от Константинопол. Папа Евгений IV прекарва почти целия си живот в манастир и няма никакви финансови познания, вследствие на което затъва в големи дългове. Като домакин от него се очаква да плати за византийския император и сякаш безбройната му свита, в която влиза дори и менажерия с възможно най-екзотични животни. Първоначално папа Евгений IV заема от банка „Медичи“ 10 000 флорина, но те се оказват безнадеждно недостатъчни и той е принуден да вземе още 10 000 флорина, но дори и те не стигат. Без да се посъветва с банкерите от рода Медичи, успява да вземе още един голям заем, но само след като бива убеден да заложи като гаранция цялата средновековна крепост в Асизи.