Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Сред откритията му са цял куп забравени древни ръкописи, намерени в тъмницата на една кула в швейцарския манастир „Сен Гален“, но най-известното му откритие става факт през 1417 година, когато изважда на бял свят пълния манускрипт на „За природата на нещата“ от римския автор от първи век преди Христа Лукреций. Произведението е изгубено след падането на Римската империя и само благодарение на кратките позовавания в работите на други автори не е забравено. „За природата на нещата“ е дълга поема, чиито шест книги включват полунаучно обяснение за вселената, а голяма част от него води началото си от древногръцки философи като Демокрит и Епикур, описващи изненадващо съвременна вселена като структура, изградена от атоми и управлявана от законите на науката, в която боговете не играят никаква роля. В „За природата на нещата“ Лукреций възприема епикурейските възгледи, че човек трябва да преследва удоволствията и да избягва болката, философията е предназначена да излекува човечеството от страха му от смъртта и боговете, а религията се появява като чудовище, чийто отвратителен лик се взира надолу от един далечен край на небето. Според Лукреций Епикур достига отвъд „огнените предели на света“ и прозира в самото ядро на истината за природата. Преди почти хилядолетие и половина Лукреций ясно изразява повечето от онова, което все още остава в зародиш в ранните хуманистични възгледи — в него човечеството вижда стимул да се открие и да открие механизмите на един свят, свободен от метафизично влияние.

Брачиолини изпраща ръкописа на Лукреций на Николи във Флоренция, където последният старателно го копира със своя педантично точен курсив. Това се оказва удачна предпазна мярка, тъй като ръкописът, открит от Брачиолини, е изгубен и всичко, което ни е известно днес, знаем от копието на Николи. На следващата година след чудотворното откритие Брачиолини заминава за четири години в Англия, където се надява да направи нови открития, но е разочарован, защото влажният климат покрива много от древните манускрипти с плесен и ги прави нечетими. Постъпва отново на папска служба след завръщането си в Италия и има възможност да продължи с издирването на ръкописи и със създаването на собствените си произведения. За разлика от много други длъжности в Курията за тази не му се налага да дава обет за безбрачие и впоследствие, на петдесет и шест годишна възраст, решава да се задоми и се жени за осемнадесетгодишно момиче, което в допълнение към четиринадесетте незаконни деца му ражда още шест.