Факторът Чърчил [bg]

И все пак само трябва да направите сравнението, за да видите как Хитлер потъва в небитието.

Какво иска той? Да завладява и отмъщава. Какви емоции събуждат речите му? Параноя и омраза. Какво иска Чърчил? Е, това е доста добър въпрос — защото, ако не броим оцеляването, има една неяснота около неговата телеология, колкото и да е въодушевяваща тя.

Той иска "по-обширни земи и по-добри дни", по собствените му думи, или "широки, огрени от слънцето възвишения" — харесва му идеята за "определено по-мащабна епоха". По-мащабна епоха? Това пък какво е? Звучи като нещо, свързано с борбата със затлъстяването. И какво има предвид с неговото "по-обширни земи"? Да не би Норфолк?

Според мен той всъщност не знае какво иска (проблем, който ще придобие политическа острота след края на войната), освен в най-общ смисъл някаква добродетелност и щастие, мир и… запазването на стария свят, в който е израснал. Що се отнася до емоциите, които речите му предизвикват — те са съвсем здравословни.

Да, наистина има много скептици. Но за милиони хора — и учени, и не чак толкова — той разгръща ораторските си умения, за да вдъхне смелост в сърцата им и да ги накара да вярват, че могат да преборят тази заплаха, по-смъртоносна от всяка друга в историята досега.

Хитлер показа, че чрез изкуството на риториката може да се твори зло. Чърчил показа как тя може да помогне за спасяване на човечеството. Чувал съм да се твърди, че разликата между речите на Хитлер и речите на Чърчил е в това, че Хитлер сякаш те кара да вярваш, че е всесилен; Чърчил пък те кара да вярваш, че ти самият си всесилен.

Светът е имал късмет, че Чърчил го е имало в този момент, за да нададе лъвския си рев. Речите му успяват да му създадат безсмъртна репутация и нестихваща популярност. Харесвало му е да го аплодират, разбира се. До известна степен изнасянето на речи много напомня страстта му към адреналина във физическата смелост.

Той търси риска, търси вниманието, търси тръпката и славата. Мнозина са като него в това отношение и мнозина стават изпълнители, които живеят само за публиката. Множеството ги обича, но често, ако ги опознаеш отблизо, те са истински чудовища.

Това категорично не важи за Чърчил. Той не само увлича обществото като цяло, но печели и предаността на онези, които са най-близко до него.