Факторът Чърчил [bg]

Има хора, които не го харесват, защото е твърде консервативен или твърде антикомунистически настроен, или пък твърде войнствен. Те свободно споделят мнението си като част от финансирано от правителството социално изследване, наречено "Наблюдение на масовите нагласи" (Mass Observation) — и точно когато човек се замисли за всички тези несъгласни, които без умисъл удрят по репутацията на великия военен лидер в един момент на истинска опасност за страната, изпитва изкушение да обърне аргументите на Той точно в обратна посока.

Разбира се, че репутацията на Чърчил не намалява от това, че сериозно го е критикувала голяма част от общественото мнение. За какво се води войната — поне според него? За какво сме се били в тази война?

Посланието на Чърчил към нацията е, че войната се води в защита на цяла група традиционни английски свободи — и много високо сред тези свободи е правото да кажеш какво мислиш за правителството без страх от произвол и незаконен арест. Разбира се, че част от хората са намирали някои от речите му дразнещи. Но това е вярно на практика за всяка велика реч, произнасяна някога.

Можеха примерно да напомнят на хапливия в коментарите си А. Н. Джерард, който сравнява Чърчил с Линкълн, по какъв начин Таймс коментира Линкълн през 1863 г. "Церемонията в Гетисбърг се превърна в нелепо събитие заради някои злощастни ораторски напъни на горкия президент Линкълн."

Истината е, че недоволните никак не са малко, и то съвсем справедливо — по начин, който нацистите никога не биха допуснали. Но вижте статистиката в края на книгата на Той: огромната аудитория на радиопредаванията, рейтинга на одобрение, който изглежда космически за днешните стандарти. Хората са се чувствали възвисени, окрилени, въодушевени от думите му.

Хората настръхват и се просълзяват от вълнение, а когато Вита Саквил-Уест го слуша една вечер по радиото, усеща тръпки да пробягват по гърба й — не от отвращение или срам, а от вълнение и убеденост, че ораторът е прав.

По време на войната той намира точните думи, които стигат право в сърцата на хората по един начин, който вероятно наистина му е убягвал през предишните години. Невинаги казва истината точно както е. Ако цитираме Харълд Никълсън, в един момент "сметките на премиера за размера на британския флот включваха и търговските параходи, плаващи по езерата на Канада".

Капитан А. Дж. Талбът отговаря за кампанията срещу немските подводници. Той получил следния отговор, когато имал дързостта да постави под съмнение статистиката на Чърчил за унищожаването на германските подводници: "Има двама души, които унищожават немски подводници в тази война, Талбът. Ти ги унищожаваш в Атлантическия океан, а аз ги унищожавам в парламента. Проблемът е там, че при теб унищожаването върви двойно по-бавно, отколкото при мен". Но като цяло хората смятат, че той е честен с тях относно предизвикателството, пред което е изправена страната.