Факторът Чърчил [bg]

По отношение на най-добрия пример за съчетаването, споменато от Никълсън, а именно спускането от висшето към обикновеното, нека се вгледаме в тези безсмъртни редове, посветени на битката за Британия. Датата е 20 август 1940 г. и войната за небесното пространство е в своя апогей. Стига се до момент, в който Британия няма никакви останали резерви — на практика всички самолети, без изключение, са във въздуха в отчаян опит да отблъснат германците.

Генерал Хейстингс (Пъг) Исмей, военен секретар на премиера, описва прекарания заедно с Чърчил следобед, наблюдавайки военните действия от бункера на Кралските военновъздушни сили при Ъксбридж. "Не бях на себе си от страх. С настъпването на вечерта и стихването на сраженията двамата тръгнахме с кола към Чекърс. Първите думи на Чърчил бяха: "Не опитвай да говориш с мен. Никога в живота си не съм бил толкова развълнуван". След около пет минути той се наведе напред към мен и каза: "Никога в полето на човешкия конфликт толкова много хора не са дължали толкова много на толкова малко воини"."

Чърчил не просто е помолил за тишина, за да може изцяло да изпита емоцията, но и за да може да направи това, което всички добри журналисти правят при такива обстоятелства: словесно да изрази и да постави в думи тази емоция.

Той започва с "високо" говорене — "полето на човешкия конфликт" е помпозен и типично чърчиловски евфемизъм за "война". След това обаче бързо се спускаме до най-простичките думи в английски език. Вижте колко много работа се очаква да свършат тези няколко думи.

"Толкова много." Какво е това, което някой дължи другиму в такова голямо количество? Има предвид благодарност: за защитата на Англия, за топлата бира, тихата провинция, крикета, демокрацията, обществените библиотеки, всичко, което прави страната специална и което е поставено в смъртна опасност от Луфтвафе.

"Толкова много хора." Кои са тези "много" хора? Иска да каже цялата страна, както и онези, които не са в Англия, но разчитат на нея, за да оцелеят; победените французи; американците; всеки, който се надява Хитлер да не спечели тази война.

"Толкова малко воини." Схващането за особения героизъм в борбата на малцина смелчаци срещу многобройния враг е много древно. "Да, ний, дружинка смели, шепа братя"[15], казва Шекспировият Хенри V, а да не забравяме, че в паметта на Чърчил са и всичките 1200 реда на "Песни за Древния Рим" на Маколи, включително речта на Хораций Кокъл, който удържа нападенията на етруските орди. "По правия ти път хиляда души могат да бъдат спрени и от трима само!", извиква той.

Ако се върнем към думите на Чърчил, всеки слушател веднага разбира, че той има предвид "дружинката смели" пилоти от Кралските ВВС — в сравнение с милионите други, които носят оръжие — които се издигат в небето (и твърде често не се връщат оттам), но които решават хода на войната.