![Защото те обичам [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/1/zashchoto-te-obicham-bg-download.jpg)
Защото те обичам [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-002-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Защото те обичам [bg]». Краткое содержание книги:
— Не бива да ми се сърдиш.
— Та аз щях да умра от мъка! — избухна той. — През всичките тези години ти ме гледаше как затъвам. Ти виждаше, че вървя по опасен път, и си знаела, че е жива?
— Не е това, за което си мислиш, Марк. Аз…
„Стига! Достатъчно!“
Някакъв мъжки глас бе прекъснал думите на жена му.
— Кой е този тип? — попита докторът.
— Много е сложно. Аз…
„Затвори, Никол!“ — заповяда гласът.
— Кой е този идиот? — изрева Марк.
— Не е това, за което си мислиш! — повтори тя.
„Затвори или всичко ще провалиш!“
— Обичам те — едва можа да добави Никол.
И това бе всичко.
Вцепенен, с празен поглед, Марк не можеше да се съвземе. Вече десетина минути бяха изтекли, откакто установи този кратък контакт с Никол. Пак набра същия номер, но този път дори телефонният секретар не се включи. Жена му го беше излъгала за дъщеря им. Ужасна лъжа! По-лоша от измама, по-лоша от всичко. За пръв път в съзнанието му се промъкна пагубно съмнение. Всъщност той познаваше ли тази, за която се беше оженил? Вече втори ден въпросите се трупаха, но той не намираше никакъв отговор.
Най-напред журналистът, когото той прогони на летището, а после и дъщеря му явно искаха да го предупредят за Никол, но той не бе обърнал внимание на думите им.
Марк вече не знаеше какво да прави. В главата си, в сърцето си, в цялото си тяло чувстваше пълен емоционален катаклизъм и физически срив. Четирийсет и осем часа преди това все още живееше на улицата, скиташе като див из подземията на града и успяваше да оцелее само благодарение на алкохола.
Зарадван, че си е върнал Лейла, той живееше с убеждението, че ще може да се измъкне сам. За момент бе успял да се съвземе и да превъзмогне последиците от своя делириум тременс, но неговият свят за сетен път се срути и крехката му победа не можа да устои на новия удар на съдбата.
Съвсем разстроен, Марк погледна ръцете си, които отново трепереха. Беше плувнал в пот, задушаваше се, трябваше да се раздвижи.
Той стана с рязко движение и в този миг погледът му попадна на Лейла, която отново беше заспала. Дишането й беше бавно и спокойно, лицето й се къпеше в бялата слънчева светлина. Това бе достатъчно, за да го успокои. И тогава разбра, че само тя можеше да го спаси. Той имаше нужда от нея, както тя се нуждаеше от него. Той я закриляше, докато беше до нея, и в определен смисъл тя също го крепеше.
Иви се бе навела над мивката в тоалетната и повръщаше оскъдната закуска, която бе погълнала преди няколко часа. От сутринта й се гадеше, но състоянието й се влоши още повече по време на пътуването. Напоследък здравословните й проблеми се увеличиха: виене на свят, главоболие, бръмчене в ушите… Без да се има предвид изострената й чувствителност, която още повече изчерпваше силите й.
Тя стана, избърса си устата и плисна малко вода на лицето си, което в огледалото й се стори отвратително. Остри бодежи цепеха челото й, а кръвта в слепоочията й пулсираше все по-учестено. Непроветрената и задушна стаичка внушаваше клаустрофобия. Трябваше бързо да излезе, защото в противен случай рискуваше да припадне. За части от секундата в главата й се сблъскаха десетки образи. Спомени, страхове, кратки моменти на радост… И всичко изчезна. За кратко дори й се стори, че чува нещо като шепот.
Тъкмо щеше да излезе, когато усети по рамото си смъдене, което я накара да се почеше през тениската. Но вместо да предизвика облекчение, този жест засили сърбежа, който се превърна в болка. Това непознато усещане почти я подлуди и тя, без да иска, се зачеса силно до кръв. Когато си вдигна ръкава, с изненада установи, че отзад на лявото й рамо се беше появил виолетов белег.
Тогава тя се извърна и видя в огледалото следната странна форма, татуирана върху кожата й:
18. Да оцелееш
Имаме си спомени, но някой ги е наелектризирал и ги е свързал с миглите ни. Щом се сетим за тях, очите ни почват да горят.