Защото те обичам [bg]

— Защо не правим и ние така? — подхвърля Марк.

— Как?

— Много добре знаеш какво искам да кажа. Умни сме и умеем да се оправяме. Бихме могли да се възползваме от системата. Джарго вече ни предложи да работим за него. Знаеш ли колко изкарва той на седмица?

Конър се възмущава.

— Нямам намерение да затъвам в наркотиците.

— Говоря ти за търговия, не за консумация. Ако успеем да се оправим, за две години ще спестим пари, за да можем да следваме. Това ще е едно добро дело.

— Не мисля, че идеята е добра.

— Няма да сме първите. Знаеш ли какво е правил бащата на Кенеди по време на забраната? Внасял е нелегално алкохол. И така е натрупал състояние. Благодарение на това синът му станал президент, вследствие на което сега се ползваме с граждански права.

— Смесваш нещата, да ти кажа!

Сега пък Марк се възмущава:

— Тогава намери друг начин, за да се измъкнем! Каква друга възможност имаме, за да продължим образованието си? Ако не изчезнем оттук, след десет години ще бъдем в гробището или в пандиза!

— Нямам чудотворно решение — признава Конър. — Но ако се откажем от…

Гласът му изведнъж потреперва, защото е обзет от срам. Преглъща слюнката си, поглежда приятеля си в очите и довършва мисълта си:

— … ако се откажем от ценностите си, отказваме се от всичко.

Марк иска нещо да му отговори, но вместо това се обръща към оградата и я блъсва с все сила.

Обхванат от срам и яд, той съжалява, че е предложил тази идея.

Конър разбира колко е разстроен неговият приятел, слага ръка на рамото му и се опитва да го успокои с цялата си убедителност:

— Не се ядосвай! Ще видиш, че един ден все нещо ще се промени. Не знам точно как, но те уверявам, че ще се оправим.