Защото те обичам [bg]

16. Иви

Трети спомен

Лас Вегас, Невада

Дъжд и вятър брулят гробището в Маунтин Вю.

Ковчегът на Тереза Харпър току-що е спуснат в земята. Свещеникът отдавна си е заминал и мястото е почти пусто. Само Иви и Кармина са се сгушили разчувствани край гроба.

Светкавица раздира небето, последвана от силен гръм.

— Ще те чакам в колата — предлага Кармина, а в това време дъждът се засилва още повече.

Останала сама, Иви коленичи край гроба и избърсва горчивите сълзи, които текат по хлътналите й бузи. След пререканието в болницата, откогато са изминали два месеца, девойката не е виждала майка си. Без присаждането Тереза нямаше как да живее повече от няколко седмици. Убили я бяха ракът, алкохолът и дрогата, както и тази нейна страст по-скоро да изгори живота си, вместо да го изживее. Но в този момент Иви не може да не се поддаде на чувството за вина. Когато най-сетне решава да се върне на паркинга, дрехите й са вир-вода. Тя зъзне и цялото й тяло се тресе.

Една жена, скрита под чадър, я гледа, докато се приближава. Тя е наблюдавала траурната церемония отдалеч, без да дръзне да вземе участие в нея. Сивият й шлифер, костюмът й, свежата й прическа я правят да изглежда сравнително добре, макар че видът й е болнав. Тя отваря багажника на черната си лимузина, изважда хавлиена кърпа и я подава на Иви, когато тя се приближава до нея.

— Избърши се, да не умреш от студ! — съветва я тя, а в гласа й се долавя лек италиански акцент.

Изненадана, Иви поема чистата кърпа и се подслонява под широкия чадър. Бършейки лицето си, тя се вглежда внимателно в непознатата и си казва, че е прекалено изискана, за да е приятелка на майка й.

— Казвам се Мередит де Леон — представя се жената.

Тя като че ли се колебае няколко секунди, а после добавя:

— Аз убих майка ти.