Мозайка от убийства [bg]

— Всичко има значение — отговори Тип.

Той се огледа за последен път.

— За мен тук няма нищо повече, което да се види. Би било интересно да разберем точно как е била открита икономката, след като е намерила смъртта си преди две седмици, но с времето ще стигнем и дотам. Може ли да продължим към дневната?

— Разбира се — отговори Чъб. — Тази врата води към дневната, а от другата страна е кабинетът на сър Магнъс. Там намерихме едно писмо, което може би ще ти се стори интересно.

Атмосферата в дневната беше много по-женствена, отколкото в преддверието — със сиво-розов килим, плюшени завеси с цветни мотиви, удобни кушетки и масички, разпръснати тук-там. Навсякъде бяха подредени снимки. Фрейзър вдигна една от тях, за да я разгледа: виждаха се трима души, снимани пред къщата. Кръглолик мъж с брада, облечен със старомодна риза. До мъжа беше застанала жена, с няколко инча по-висока от него, която гледаше към обектива с нетърпеливо изражение. И едно намръщено момче в училищна униформа. Очевидно беше семейна снимка, макар и не от най-щастливите: сър Магнъс, лейди Пай и техният син.

До вратата в отсрещния край на помещението стоеше на пост един униформен полицай. Тримата влязоха през нея и се озоваха в друга стая, в която централно място заемаше старинно писалище, разположено точно между две етажерки за книги, срещу прозорци с изглед към моравата пред къщата и далечното езеро. Подът беше от лакирани дъски, отчасти скрити под килим. Две кресла бяха обърнати с лице навътре към стаята, а между тях имаше старинен глобус. Централно място на далечната стена заемаше една камина, а от пепелта и овъгленото дърво в нея беше ясно, че някой наскоро е палил огън. Навсякъде се носеше слаба миризма на дим от пури. Фрейзър забеляза хумидор и тежък стъклен пепелник на една странична масичка. В кабинета също имаше дървена ламперия, както и в преддверието, а по стените висяха още няколко картини с маслени бои, които изглеждаха стари колкото самата къща. Тип пристъпи към една от тях, която изобразяваше кон пред конюшня, в стила на Джордж Стъбс[3]. Картината му беше направила впечатление, защото леко отзяваше от стената в единия си край, като полуотворена врата.