Мозайка от убийства [bg]

— Сигурно е от градинаря — предположи Чъб. — Не се сещам за никакво друго обяснение.

— Вероятно си прав — отговори Тип, изправи се енергично и продължи напред.

През входната врата се влизаше направо в голямо, правоъгълно помещение. Пред тях имаше стълбище, а от лявата и дясната му страна — по още една врата. Фрейзър веднага видя къде е било тялото на сър Магнъс и изпита познатото присвиване в стомаха си. На пода имаше персийски килим, потъмнял и лъскав, все още подгизнал от кръв. Кръвта беше протекла по плочите на пода, в посока към камината, заобикаляйки краката на едното от креслата с кожена тапицерия, поставени пред нея. В цялото помещение вонеше на кръв. Диагонално на пода лежеше меч, с ръкохватката към стълбището, а острието му сочеше към препарираната глава на един елен, която се взираше надолу към тях със стъклените си очи — вероятно единственият свидетел на онова, което се беше случило тук. Останалата част от доспехите — броня без рицар — беше изправена до една от двете врати, през която се виждаше дневната. Фрейзър беше оглеждал много местопрестъпления заедно със своя работодател. И често беше виждал труповете, останали там — намушкани, простреляни, удавени или каквото и да е. Но в този случай имаше нещо особено зловещо, почти като в якобинска трагедия — с тази тъмна дървена ламперия по стените и галерията за оркестъра.

— Сър Магнъс е познавал човека, който го е убил — промърмори Тип.

— Откъде можеш да знаеш това? — попита го Фрейзър.

— От разположението на рицарската броня и плана на помещението — посочи Тип. — Виж сам, Джеймс. Входът е зад нас. Бронята и мечът са по-навътре. Ако убиецът се беше появил на входната врата и беше поискал да нападне сър Магнъс, би трябвало да го заобиколи, за да стигне до оръжието, а в този момент, ако вратата е била отворена, сър Магнъс щеше да избяга. Затова изглежда много по-вероятно сър Магнъс да е изпращал някого до входната врата. Двамата влизат в преддверието откъм дневната. Сър Магнъс е пръв. Убиецът върви зад него. Докато отваря входната врата, той не вижда, че неговият гост е взел меча. Обръща се, вижда своя гост с оръжие в ръка и може би се опитва да го разубеди. Убиецът нанася своя удар. И става това, което виждаме пред себе си сега.

— Все пак може да е бил непознат.

— Нима ще поканиш непознат в дома си, късно вечерта? Съмнявам се — отговори Тип.

Той се огледа и отбеляза:

— Липсва една картина.

Фрейзър проследи посоката на погледа му и видя, че наистина беше така. На стената до вратата имаше една кукичка, на която не беше окачено нищо, а част от ламперията беше с малко по-различен цвят — правоъгълник, който ясно очертаваше липсващото произведение на изкуството.

— Мислиш ли, че това може да има значение? — попита Фрейзър.