Мозайка от убийства [bg]

Въпросният автомобил, управляван от Джеймс Фрейзър, спря пред имението „Пай Хол“ след три часа шофиране от Лондон, които бяха изминали, без да спират. На чакълената алея бяха паркирани две полицейски коли. Тип слезе и се протегна, доволен да се измъкне от ограниченото пространство. Очите му обходиха фасадата на сградата, която се отличаваше с великолепие, елегантност и неподражаемо английско излъчване. От пръв поглед можеше да бъде сигурен, че този дом е бил собственост на една и съща фамилия в продължение на много поколения. В тази сграда имаше нещо неизменно, някакво усещане за дълготрайност.

— Ето го Чъб — промърмори Фрейзър.

На входа се появи познатото лице на полицейския инспектор. Фрейзър му се беше обадил по телефона, преди да потеглят, и Чъб очевидно очакваше пристигането им. Беше пълен и жизнерадостен, с мустаци като на Оливър Харди, облечен в костюм, който му беше тесен, и едно от последните произведения на жена си в областта на плетаческото изкуство — този път особено неуместна жилетка в бледомораво. Беше напълнял. Той винаги създаваше това впечатление. Тип веднъж го беше описал като човек, който изглежда така, сякаш току-що се е нахранил, както се полага. Полицейският инспектор енергично се спусна по стълбите пред входа на къщата, като не криеше радостта си да ги види.

— Хер Тип! — възкликна той.

Чъб винаги се обръщаше към него с „хер“, сякаш по някакъв начин искаше да му намекне, че в характера на Тип има някои недостатъци, които се дължат на самия факт, че е роден в Германия. Сякаш искаше да напомни да не забравяме кой беше спечелил войната.

— Много се изненадах, когато се обади. Да не искаш да кажеш, че си имал работа с покойния сър Магнъс?

— Съвсем не, инспекторе — отговори Тип. — Не го познавам и разбрах за смъртта му едва когато отворих вестниците тази сутрин.

— Тогава какво те води насам?

Очите му се насочиха към Джеймс Фрейзър, като че ли го забелязваше за пръв път.

— Едно странно съвпадение.

В действителност Фрейзър често беше чувал детектива да отбелязва, че съвпаденията не съществуват. В „Общ преглед на криминалното разследване“ имаше една глава, в която той изразяваше своето схващане, че всичко в живота следва определени модели и съвпадението просто представлява онзи момент, в който моделът за кратко се показва на повърхността.

— Вчера при мен дойде една млада дама от това село. Тя ми разказа за един смъртен случай в същата тази къща, отпреди две седмици…