Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

— Да, той много дебел. Помни него?

— Днес ли е идвал тук, казвате?

Бекър чу в слушалката разлистване на страници — явно проверяваха графика. Едва ли щяха да намерят Клаус, но според Бекър подобни клиенти рядко използваха истинските си имена.

— Ммм… съжалявам — извини се жената. — Не го виждам тук. А как се казва момичето, с което е брат ви?

— Имало червена коса — обясни Бекър, отбягвайки въпроса.

— Червена коса… — повтори тя. Настъпи пауза. — А сигурен ли сте, че брат ви е идвал тук?

— Сигурен, да.

— Съжалявам, нямаме червенокоси. Разполагаме само с истински андалуски красавици.

— Червена коса — повтори Бекър. Чувстваше се адски глупаво. И добави с още по-голямо притеснение: — Казва се Росна капка.

Нелепото име не направи впечатление на жената. Тя се извини и каза на Бекър, че сигурно е объркал агенцията им с друга, след което вежливо затвори.

Първи опит, първи неуспех.

Намръщен, Бекър набра следващия номер. Свърза се веднага.

— Buenas noches, Mujeres Espana. Какво ще обичате?

Бекър повтори номера си — че е немски турист, готов да плати много пари, за да излезе с момичето, което днес е било с брат му.

Този път му отговориха на вежлив немски, но отново не можаха да му обещаят червенокоса.

— Keine Rotkopfe, съжалявам. — И жената прекъсна.

Втори неуспех.

Бекър погледна още веднъж в указателя, за да се увери, че не бърка. Нямаше грешка — беше му останал последният номер. Краят на пътя…

И той го набра.

— Escortes Belen — уведоми го много уверен глас.

Бекър разказа измислената си история.

— Si, si, senor. Аз съм сеньор Ролдан. За мен ще бъде удоволствие да ви помогна. Имаме две червенокоски. Прекрасни момичета.

Сърцето на Бекър прескочи.

— Прекрасни момичета? — повтори той с немския си акцент. — Червена коса?

— Да. Как се казва брат ви? Така ще разбера коя сме изпратили при него. За да ви я изпратим утре.

— Клаус Шмит — каза Бекър първото дошло му наум име, което помнеше от някакъв стар учебник по немски.

Продължителна пауза.

— Ами… вижте… не виждам тук Клаус Шмит, но може би брат ви е предпочел дискретността… питам се дали в Германия не го чака съпруга, ха-ха? — и се изсмя доста безцеремонно.

— Да, Клаус женен. Но много дебел. Жена отказва да легне с него. — „Ако Сюзан ме чуе какви ги дрънкам!“ — Аз също дебел и самотен. Искам лежи с нея. Плащам много.

Бекър се справяше нелошо, но се бе увлякъл. В Испания проституцията беше незаконна, а сеньор Ролдан бе предпазлив човек. Вече го бяха викали в полицията, защото нейни служители се бяха представяли за туристи, търсачи на нежни преживявания, и няколко пъти Ролдан се бе хващал на въдицата. „Искам лежи с нея“. Ролдан веднага надуши капана. Кажеше ли „да“, това щеше да му донесе тежка глоба и — както винаги — изпращането на някое от най-талантливите му момичета при шефа на полицията за целия уикенд. Безплатно естествено.

Така че гласът на Ролдан загуби част от услужливостта си.

— Господине, ние сме Escortes Belen. Мога ли да попитам кой се обажда?