Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

— Ами… ъъ… не. Не мисля, че… — Гласът му трепереше.

Бекър се наведе над него.

— Лошо ли ви е?

Клошар кимна, едва-едва.

— Не… просто… това вълнение… — Затвори очи и изпъшка.

— Как се казваше тя?

— Не си спомням. — Клошар бързо отпадаше.

— Помислете — настоя Бекър. — Много е важно в консулския отдел да разполагаме с възможно най-пълната информация. Наложително е да подкрепя вашата история с показания и на други свидетели. Всяка информация, която можете да ми дадете за тяхното местонахождение…

Но Клошар не го слушаше. Попи челото си с чаршафа.

— Съжалявам… може би утре… — Наистина изглеждаше много зле.

— Господин Клошар, важно е да си спомните това сега.

Бекър изведнъж усети, че е повишил глас. Хората около тях се надигаха, за да видят какво става. В дъното на салона се появи сестра и се насочи право към тях.

— Каквото и да е — не се предаваше Бекър.

— Германецът я нарече…

— Как?

„Още малко, човече!“

— Роса…

Сестрата бе съвсем наблизо и беше много ядосана.

— Роса? — Бекър раздруса подканващо ръката на Клошар.

Старецът простена.

— Нарече я… — Говореше едва-едва, почти не му се разбираше.

Сестрата се развика на Бекър. Той не я чуваше — цялото му внимание бе съсредоточено върху устните на стареца. Раздруса го за последен път и в същия миг сестрата го сграбчи за рамото.

И точно тогава устните на Клошар помръднаха. Думите, които изрекоха, всъщност бяха по-скоро въздишка… сладостен спомен:

— Росна капка…

Сестрата повлече Бекър встрани.

„Росна капка“ — недоумяваше Бекър. — Що за име пък е това? Дръпна се от ръцете на сестрата и се наведе над Клошар:

— Росна капка? Сигурен ли сте?

Но Пиер Клошар беше заспал от изнемощение.