![Лотарията [The Winner - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Лотарията [The Winner - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотарията [The Winner - bg]». Краткое содержание книги:
Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е негов баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря й да има по-щастлива съдба.
Лу Ан дори не подозира, че откаже ли на Джаксън, ще умре. Приема съблазнителното предложение, за да започне нов живот. Тя не знае, че е една марионетка в грандиозен спектакъл, режисиран от гениален психопат. И ще трябва да плати твърде висока цена.
„Лотарията“ е кошмарната версия на сбъднатата американска мечта. А Лу Ан е героиня на нашето време — силна, умна, оцеляваща.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=66946
— Знаеш ли какво ми се иска всъщност?
— Какво? Само кажи, и ще го имаш.
— Искам да си направя косата, а може би и маникюра. Доста са запуснати. А след като пресконференцията ще се гледа в цялата страна, искам да изглеждам добре.
— По дяволите, как не се сетих за това?! Сега ще открием най-модния фризьорски салон в указателя.
— Има един във фоайето — побърза да каже Лу Ан. — Видях го, като влизахме. Правят прически, маникюр, педикюр, козметични маски, неща от този род. Много приятен изглеждаше.
— Още по-добре тогава.
— Би ли попазил тук Лиса?
— Най-добре да слезем с нея долу и да те почакаме.
— Чарли, как можа?
— Защо, какво казах?
— Мъжете не ходят по фризьорските салони да гледат какво се прави. Това си е женска тайна. Ако знаехте колко труд полагаме, за да изглеждаме хубави, нямаше да правим такова впечатление. Но и ти ще имаш задача.
— Каква е тя?
— Да ахкаш и охкаш, като се върна, и да ми повтаряш колко добре изглеждам.
Чарли се усмихна широко.
— Вярвам, че ще се справя с тази задача.
— Не знам колко ще се забавя. Може да не стане веднага. В хладилника има шише с приготвена храна за Лиса, когато огладнее. После ще иска да поиграе малко, а като й се доспи, сложи я да легне.
— Свърши си спокойно работата. Нямам други ангажименти днес. Една бира, кабелна телевизия и компанията на тази малка дама — той приближи до количката и пое на ръце Лиса, — и ще съм напълно щастлив.
Лу Ан си взе палтото.
— За какво ти е? — учуди се Чарли.
— Ще си купя някои лични неща. Отсреща има аптека.
— Можеш да си ги купиш от магазинчето в хотела.
— Ако цените са като в предишния хотел, предпочитам да прекося улицата и да си спестя пари.
— Лу Ан, та ти си една от най-богатите жени в света. Можеш да купиш целия хотел, ако искаш.
— Цял живот съм се опитвала да икономисам по някой цент, Чарли. Не мога да се променя отведнъж. — Тя отвори вратата и се обърна да го погледне през рамо, като се стараеше да прикрие нарастващата си тревога. — Ще гледам да се върна час по-скоро.
Чарли се приближи до вратата.
— Не ми харесва тая работа. Ако ще излизаш, редно е да те придружавам.
— Чарли, аз съм възрастен човек. Мога да се грижа за себе си. А и Лиса скоро ще трябва да спи, не можем да я оставим тук сама, нали?
— То се знае, че не, но… Лу Ан го прегърна леко.
— Грижи се за Лиса, пък аз ще гледам да не се бавя. — Тя целуна Лиса по бузката, а Чарли потупа нежно по рамото.
След като Лу Ан тръгна, Чарли извади бира от хладилника и се настани в едно кресло с Лиса в скута и дистанционното управление за телевизора в ръка. В миг погледът му спря на вратата и лицето му се смръщи. Сетне отново насочи вниманието си към телевизора и се постара да заинтригува Лиса със сменянето на каналите.
14
Лу Ан слезе от таксито и пред очите й се изправи внушителната сграда на Емпайър Стейт Билдинг. Ала тя нямаше много време да се възхищава на архитектурата, тъй като една ръка се провря под лакътя й.
— Насам, тук ще можем да говорим. — Гласът бе мек, приятен и я накара цяла да настръхне.
Тя освободи ръката си и го погледна. Беше много висок, широкоплещест, гладко избръснат, с гъста тъмна коса и също такива вежди. Очите му бяха големи и блестящи.
— Какво искате? — Сега, когато Лу Ан видя човека, който стоеше зад писъмцето, от плът и кръв, страхът й бързо се стопи.
Романело се огледа.
— Знаете ли, дори в Ню Йорк неизбежно ще привлечем внимание, ако водим този разговор на открито. Отсреща има заведение. Предлагам да поговорим там.
— Откъде-накъде ще се съгласявам?
Той кръстоса ръце и се усмихна насреща й.
— Очевидно сте прочели бележката ми и материала във вестника, иначе нямаше да сте тук.
— Прочетох ги — отвърна Лу Ан с все тъй сдържан тон.
— Тогава според мен е ясно, че имаме някои неща за обсъждане.
— Какво общо имате вие с това? Да не сте участвали в сделката с наркотиците?
Усмивката на мъжа изчезна и той направи крачка назад.
— Вижте какво…
— Аз никого не съм убивала — гневно изрече тя. Романело се огледа притеснено.
— Искате всички да разберат за делата ни ли?
Лу Ан погледна минувачите и тръгна към заведението, следвана плътно от Романело.
Вътре намериха изолирано сепаре в дъното. Романело си поръча кафе и погледна към Лу Ан.
— Интересува ли ви нещо от менюто? — попита я любезно.
— Нищо — отсече тя.
След като сервитьорката се отдалечи, той заговори;
— Разбирам нежеланието ви да проточваме този разговор, затова да минем на въпроса.