Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Сделки за застраховане на търговските кораби се сключвали и в други кафенета на Лондон, например при Гарауей, при Джонатан, при Джон и при Бейкър, кафенето на който съществува и досега. Най-опасен конкурент на Лойд бил Джон. Но ловкият и хитър Едуард Лойд успял да привлече клиентелата му, като измислил още две оригинални нововъведения в заведението си.
Първото от тях се наричало «търг при един дюйм свещ». За разлика от «холандския търг», където последната цена се определяла с третия удар на чукчето, търгът в кафенето на Лойд протичал при запалена свещ, в която на разстояние един дюйм от горния й край се вкарвала игла. Наддаването между двамата или няколкото търговци продължавало, докато горял първият дюйм от свещта и продаваната вещ се купувала по цена, която назовавали до момента, в който иглата падала в свещника. Продажбата у Лойд «при дюйм свещ» на трофеите, взети в морски сражения от неприятеля — кораби, стока, коне, чай или кафе, предизвиквала жив интерес сред лондончани и скоро броят на клиентите в новото кафене на Ломбард стрийт отново се увеличил. За тези необикновени търгове при Лойд писала даже столичната «преса». В «Лондон газет» от 24 октомври 1692 г. има обявление «за продажба в кафенето на Лойд при дюйм свещ на три кораба, сведения за които могат да се получат на Ломбард стрийт».
Второто нововъведение на Лойд е издаването в 1696 г. на печатан вестник. Той се наричал «Лойдс нюз» и излизал три пъти седмично на два листа с размери 10,5 на 5,5 дюйма. В онези години издаването на печатан вестник с тираж от няколкостотин екземпляра се смятало за събитие и като се вземе под внимание, че в Англия излизал всичко на всичко един вестник — «Лондон газет», името на Едуард Лойд скоро станало широко известно из цялата страна.
С изключение на първите седем, до наши дни в Оксфорд са запазени всичките броеве на вестника до 76-и включително. В 76-ия брой Лойд, имайки по английските закони правото да печата само търговски сведения и обявления, засегнал един политически въпрос и допуснал грешка, като коментирал дебатите в Камарата на лордовете. Поради това той бил призован в съда, където парламентът му предявил обвинение, че изявлението на неговия вестник е «необосновано и погрешно». Вестникът на Лойд бил закрит и той отново започнал да окачва в кафенето ръкописните обявления.
Разбира се, би било неправилно да се смята, че Едуард Лойд е първият и най-големият застраховател на търговски кораби и на техния товар в Англия. Застрахователното дело в тази страна възникнало още преди него, наскоро след големия лондонски пожар през 1666 г. За най-стари застрахователни фирми в Англия се смятат «Феникс», основана през 1680 г. и просъществувала малко повече от век, «Дружеска компания», създадена през 1684 г., и «Ръка за ръка» от 1696 г.
От началото на XVIII в. със застраховане на морските кораби и товарите се занимавали освен «Кафенето на Лойд» две фирми — «Роял ексченч есшурънс» и «Лондон есшурънс». През 1720 г. те станали водещи застрахователни фирми в Британия. Именно това обстоятелство подтикнало около стотина частни застрахователи от лондонското Сити да се обединят в независим професионален синдикат под името «Кафенето на Лойд».
Самият Едуард Лойд умрял в 1713 г., но неговите наследници, макар че носели друга фамилия, запазили името на кафенето.
Както и преди, у Лойд се срещали капитани, фрахтови агенти и застрахователи, за да се договорят «с добро» на чашка кафе относно условията за приемане на риска от поредното плаване на кораба. Заведението процъфтявало. През 1734 г. Томас Джеймсън, тогава собственик на кафенето, продължил издаването на вестника. Само че сега той започнал да се нарича «Лойдс лист» — бюлетин на новините, отнасящи се повече до корабоплаването, отколкото до търговията, който от ежеседмичник скоро се превърнал в ежедневник.
«Юлианите» на лондонското сити
През 1769 г. по Лондон се разнесъл слухът, че някои членове на корпорацията, влизайки в таен сговор със своите клиенти, вършат злоупотреби. В «Кафенето на Лойд» станало разцепление. Част от частните застрахователи, които не били забъркани в престъпни сделки, предложили на «уейтора на кафенето» Томас Филдинг да открие друго кафене на улица «Попе Хейд Али». То се наричало «Новото кафене на Лойд». Не минало и година и новото кафене по броя на изгодните сделки «задушило» своя прародител. Но заедно с това «Новият Лойд» започнал бързо да губи своята клиентела поради тясното и неудобно помещение. Тогава по предложение на един от 79-те застрахователи, влизащи в обединението, всеки негов член внесъл в банката по 100 фунта стерлинги за строежа на нова сграда. В 1772 г. застрахввателите на «Новия Лойд» избрали комитет, който назначил комисия от пет човека за строителството на сградата. Но събраните пари не стигнали за строежа и застрахователите наели за 180 фунта месечно пустеещото помещение на Британската селдена компания.