Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
През 1774 г. застрахователите от «Новото кафене на Лойд» се пренесли в зданието на Кралската борса — в самия център на столицата. Това преселване станало благодарение на старанията на застрахователя Джон Юлиус Ангерщайн. Този човек, роден в Русия, немец по произход, започнал кариерата си на застраховател от 14-годишна възраст, когато постъпил на работа като разсилен при Ендрю Томпсън — тогава собственик на кафенето на Попе Хейд Али. Благодарение на изключителния си ум, енергия и роднински връзки на 25 години той станал известен и като знатен търговец, и като застраховател от «Кафенето на Лойд». След като прослужил в обединението шестнадесет години, тридесетгодишният Ангерщайн станал председател на «Новия Лойд» и заемал непрекъснато тази длъжност до 1796 г. Този немец заслужил правото да се нарича «баща на Новия Лойд» и неговото име станало в Англия дотолкова популярно, че по едно време наричали всички негови колеги-застрахователи не другояче, а «юлиани», тогава синоним на думата «застраховател». От момента на преселването на «Новия Лойд» в зданието на Кралската борса застраховката от клиента се взимала не от съдържателя на кафенето («уейтор»), а от специален чиновник. През 1774 г. правителството на Англия забранило на «Новия Лойд» да застрахова човешкия живот и да сключва застрахователни сделки с авантюристичен характер. Изключение от това правило е т. нар. «Застрахователна полица за живота на Наполеон в 1813 година». В 1779 г. «юлианите» въвели в обращение нова форма на застрахователна полица. Нейните формулировки и тълкуването на условията за приемане на риска от Лойд се запазили до наши дни почти без изменение.
На 10 януари 1838 г. «юлианите» били сполетени от бедствие — пожарът, избухнал в зданието на Кралската борса, унищожил голяма сума пари, архивата и много ценни книжа. Оттогава, научени от горчивия опит, застрахователите на Лойд започнали да влагат капитала в банката.
Новото здание на Кралската борса се строило шест години и било открито от кралица Виктория в 1844 г.
Към средата на миналия век Лойд заемал водещо положение при застраховането на корабите и товарите им. С всяка година растели доходите му от получаваните застраховки — «юлианите» процъфтявали. Учудващо е, че тяхната застрахователна дейност в продължение на повече от две столетия нито веднъж не била узаконявана от държавната власт. Едва през 1871 г. «Обединението Лойд» получило с акт на Британския парламент официално право да се занимава с тази дейност «на свой страх и риск» и да се именува «Застрахователна корпорация на Великобритания». Оттогава думата «Лойд» станала широко известна и популярна сред морските кръгове. Корабоплавателните фирми, създавани през онези години в различни страни, започнали да добавят към своето име за солидност и «Лойд», макар че нямали никакво отношение към тази корпорация, ако не се смятат нейните услуги по застраховането на корабите им.
«Адмиралтейство на търговския флот»
Днешният Лойд — това не е само застрахователна корпорация, това е по-скоро международен застрахователен пазар и огромен издателски център за информация по морското корабоплаване и морската търговия. В тази корпорация с годишен доход стотици милиони фунта стерлинги работят няколко хиляди души. Освен застрахователите, агентите и маклерите в нея са заети огромен щат чиновници, машинописки, радисти, телеграфисти, преводачи, редактори, коректори и счетоводители, които ежедневно, ежечасно от стотици кантори в различните краища на земното кълбо предават в Лондон, приемат, сортират, обобщават и публикуват информация по въпросите на морския транспорт.
В 1923 г. лондонските журналисти задали на първия лорд на адмиралтейството — известния адмирал Давид Бити, въпроса, какво по негово мнение представлява «Лойд». Героят от Ютландската битка отговорил, без да се замисля: «Адмиралтейство на търговския флот». Неговото изказване отговаря напълно на действителността.
Преди да разкажем за многостранната дейност на съвременния Лойд, трябва да отбележим, че с акта си от 1871 г., който дал на обединението на застрахователите правото да се смятат за «британска корпорация», парламентът задължил Лойд «да събира, обобщава и публикува морска информация по целия свят». Нека започнем разказа си за съвременния Лойд със застраховането на морските търговски кораби, тъй като това е основната му дейност и главният източник на доходите. Удивително е, но фактът си остава факт — Лойд сам не застрахова и не носи юридическа отговорност за действията на своите членове. Съгласно устава на корпорацията със застраховането на кораби и на друго имущество «под закрилата на Лойд» имат право да се занимават само определени лица, т. нар. «застраховащи членове на Лойд» или «подписващи членове на Лойд» — частници, водещи тази дейност на свой личен страх и риск, разчитащи на своите лични капитали в банката в случай на необходимост от изплащане застраховката ла клиента.