Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Оцу сложи съда на огъня, а Такуан постави близо до пламъка една стомна със саке, за да се стопли. Мирната гледка уталожи страховете на Такедзо и той запристъпва по-наблизо. Когато беше почти до тях, спря и застана неподвижно, явно сдържан от някакво вътрешно смущение.
Такуан търкулна един камък до огъня и потупа Такедзо по гърба.
— Седни тук — каза той.
С рязко движение момчето седна. Оцу от своя страна не можеше дори да погледне в лицето приятеля на своя бивш годеник. Чувстваше се, сякаш е близо до отвързан звяр.
Такуан вдигна похлупака на съда и отбеляза:
— Изглежда е готово.
Набучи един картоф с краищата на клечките си за хранене, изтегли го навън и го бутна в устата си. Сдъвка го със задоволство и обяви:
— Много са хубави и мекички. Няма ли да ги опиташ, Такедзо?
Такедзо кимна и за първи път се усмихна, като показа два реда безупречно бели зъби. Оцу напълни една паничка и му я подаде, при което той започна поред да духа горещата яхния и да преглъща от нея на големи хапки. Ръцете му трепереха, а зъбите потракваха по ръба на паницата. Толкова бе прегладнял, че не можеше да овладее това треперене. Направо плашеше.
— Нали е хубаво? — попита монахът, като остави клечките си. — А искаш ли малко саке?
— Не искам.
— Не го ли обичаш?
— Сега не искам.
След толкова време в планината Такедзо се боеше, че от питието може да му прилошее.
След малко той доста любезно добави:
— Благодаря ви за храната. Вече се стоплих.
— Наяде ли се?
— Достатъчно ми беше, благодаря. — Той върна паничката си на Оцу и попита: — Защо сте дошли тук? Видях огъня ви и предишната нощ.
Въпросът стресна Оцу и тя не бе готова с отговор, но Такуан й се притече на помощ и направо каза:
— Да ти кажа право, дойдохме тук да те уловим.
Такедзо не се показа особено изненадан, макар изглежда се поколеба дали да вземе току-що казаното от монаха за истина. Главата му клюмна мълчаливо. Местеше поглед от Такуан към момичето и обратно.
Монахът видя, че е дошло времето да действа. Той се обърна, за да погледне право към Такедзо и заговори:
— Е, какво ще кажеш? След като така или иначе ще те хванат, няма ли да бъде по-добре да бъдеш под бремето на закона на Буда? Разпоредбите на даймио са закон и законът на Буда е закон, но от двата този на Буда е по-лекият и по-човечният.
— Не, не — възкликна Такедзо и заклати ядосано глава.
Такуан продължи с мек глас.
— Само ме изслушай за малко. Разбирам, че си решен да се държиш до смърт, но можеш ли в крайна сметка действително да спечелиш?
— Какво ще рече дали мога да спечеля?
— Искам да кажа, можеш ли с успех да се противопоставиш на хората, които те мразят, на законите на областта и на твоя най-зъл враг, на теб самия?
— О, аз знам, че вече съм загубил — простена Такедзо. Лицето му се изкриви тъжно и очите му се наляха със сълзи. — На края ще ме посекат, но преди това ще убия старицата Хониден, войниците от Химеджи и всички други, които мразя! Ще убия колкото мога повече!
— А какво ще правиш със сестра ти?
— А?
— Огин. Какво ще стане с нея? Нали знаеш, че е затворена в укреплението при Хинагура?!
Въпреки че от по-рано беше решен да я спаси, сега Такедзо не успя да отговори.
— Не смяташ ли, че е време да се замислиш за бъдещето на тази добра жена? Тя е направила толкова много за теб. А какво ще стане с твоя дълг да продължиш името на баща си, Шимен Мунисай? Забрави ли, че това име е свързано чрез семейството Хирата с прочутия род Акамацу от Харима?
Такедзо скри лице с почернелите си, почти заприличали на лапи ръце. Изтънелите му рамене заподскачаха нагоре и се затресоха на измършавялото му, треперещо тяло. Избухна в горчиви ридания.
— Не… не знам. Какво… какво значение има това сега?
В този миг Такуан внезапно стисна юмрук и здраво перна с него Такедзо в челюстта.
— Глупак! — гръмна гласът на монаха.
Изненадан, Такедзо се олюля от удара и преди да е успял да се оправи, получи още един от другата страна.
— Недодялан нехранимайко! Глупав неблагодарник! Понеже майката, бащата и предците ти не са тук, за да те накажат, аз ще го направя вместо тях. Ето ти! — Монахът отново го удари и този път направо го повали на земята. — Още ли боли? — попита той войнствено.
— Да, боли — простена беглецът.
— Добре. Щом боли, значи може още в жилите ти да тече малко човешка кръв. Оцу, подай ми, моля, това въже… Е, какво чакаш? Донеси ми въжето! Такедзо вече знае, че ще го завържа. Той е готов за това. Това не е въжето на властта, а въжето на състраданието. Няма причина нито да се боиш от този човек, нито да го съжаляваш. Бързо, момиче, въжето!