Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Шестимата мъже излязоха още в зори. От удобното за наблюдение местенце недалеч от хребета те видяха как слънцето провожда като вестоносци първите си лъчи и неуверено надзърта над крайчеца на земята, а после известява пълната си власт над деня. Откъм северозапад огромен облак мек льос забулваше препускащата, люшкаща се рунтава, кафява гмеж, окичена с извити, черни рога. Бавно движещото се стадо, опустошаващо позлатената зеленина на степите, оставяше след себе си широка следа утъпкана земя, лишена от всякаква растителност. Необременявани вече от жените и децата, ловците бързо изминаха разстоянието до полята.
След като оставиха подножието на планината зад себе си, те се понесоха в стремителен тръс, приближавайки стадото по посока на вятъра. Когато наближиха, се притулиха във високата трева, като не изпускаха от очи огромните животни. Грамадните, изгърбени плещи, стесняващи се в тесни хълбоци отзад, крепяха огромни, рунтави глави с чифт едри, черни рога, които стърчаха над метър при зрелите животни. Острият мирис на пот на струпалото се множество нахлу в ноздрите им, а земята потрепери от екота на хиляди копита.
Брун, вдигнал ръка над очите си, внимателно проучваше всяко отделно животно от преминаващото стадо и изчакваше подходящия бизон и точния момент. Ако се вгледаше в него човек, по нищо не си личеше нечовешкото, сигурно овладяно напрежение на вожда. Само пулсиращите му слепоочия над стиснатите челюсти издаваха лудешки туптящото му сърце и опънатите му нерви. Това бе най-важният лов в живота му. Дори първото убито от него животно, което му осигури ранга на зрял мъж, не можеше да се сравнява с този лов, защото това бе последното условие, за да се нанесат в новата пещера. Един успешен лов, щеше не само да осигури месо за пира, който също бе част от пещерния обряд, но и щеше да увери Клана, че тотемите наистина одобряват новия им дом. Ако ловците се върнеха с празни ръце от първия си лов, Кланът щеше да бъде принуден да си търси по-приемлива за покровителстващите ги духове пещера. По такъв начин тотемите им ги предупреждаваха, че пещерата носи нещастие. Когато Брун съзря огромното стадо бизони, това го окуражи. Те бяха въплъщение на собствения му тотем.
Брун огледа ловците си, трепетно очакващи неговия сигнал. Чакането винаги бе най-трудната част, но всяко прибързано движение можеше да има катастрофален резултат и ако бе в кръга на човешките възможности, Брун искаше да бъде сигурен, че всичко ще мине по вода при този лов. Зърна притесненото изражение на лицето на Брод и за краткотраен миг почти съжали за решението си да позволи на сина на другарката си да убие първото си животно. После си спомни светналите от гордост очи на момчето, когато вождът му каза да се приготви за лова си за зрялост. „Нормално е момчето да бъде неспокойно“, мислеше си Брун. „Не става дума само за лова му за зрялост, но новият им дом зависи от крепката му десница.“ Брод усети погледа на Брун и бързо овладя изражението на лицето си, което издаваше вътрешния му смут. И през ум не му бе минавало колко грамаден е живият бизон — като се изправеше в цял ръст, гърбицата на плещите на тежко стъпващия звяр бе с около половин метър над главата му — нито каква внушителна гледка представлява цяло едно стадо. За да му признаят животното, трябваше да нанесе поне първата решителна рана. „Ами ако не уцеля? Ако го ударя не както трябва и избяга?“ Мислите на Брод бяха объркани.
Нямаше го вече чувството за превъзходство на момчето, докато се перчеше пред Ога и се упражняваше в удари, а тя с преклонение го зяпаше. Преструваше се, че не забелязва. Та тя бе само дете, момиче отгоре на всичко. Но нямаше да мине много време и щеше да стане жена. „Ога не е лоша за другарка като порасне“, мислеше си Брод. „Ще има нужда от силен ловец да я закриля и то сега, след като и майка и и другарят на майка и ги няма.“ На Брод му харесваше как тя се старае да му прислужва, след като бе дошла да живее с тях, с готовност се втурва да изпълни всяко негово желание, макар че дори не бе още мъж. „Но какво ли ще си помисли, ако не убия първото си животно? Ами ако не успея да стана мъж на пещерната церемония? Какво ли ще си помисли Брун? Какво ли ще си помислят останалите от Клана? Ами ако се наложи да напуснем красивата, нова пещера, вече благословена от Урсуз?“ Брод стисна по-здраво копието си и попипа амулета си с молба Косматият Носорог да го дари със смела и яка ръка.