Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
— Донесох ти някои неща, които ще ти бъдат необходими за пътуването. — Той направи крачка напред, принуждавайки Катрин да отстъпи встрани, за да може Лида да внесе пакетите. — Сложи ги там — обърна се той към слугинята и посочи към един от множеството сандъци в каютата.
Киров се дразнеше от това, че англичанката определено щеше да остане доволна от многото нови дрехи, които щеше да получи. Трябваше сам да се погрижи за купуването им, но четирите жени в антуража на принца бяха имали твърде много работа за да могат да излязат на пазар. Владимир не бе успял да си наложи да купи нещо за тази жена и затова бе изпратил Борис, който му беше помогнал да натъпче Катрин в сандъка на принца и имаше представа за мерките й. Владимир тайничко се беше надявал, че времето ще се окаже недостатъчно за Борис и той ще се върне с празни ръце, но Борис се беше оказал по-умен, отколкото бе смятат Киров. Страхувайки се да не направи грешка, той бе успял да придума Зора, прислужницата на Анастасия, да отиде с него, а за нещастие Зора имаше опит в избирането на дрехи за принцесата, така че всичко, което двамата бяха купили, беше от по-добро качество, отколкото ако го беше избирал Владимир.
— Има една рокля, която е почти завършена — обърна се Киров към Катрин, но без да я поглежда в очите. — Според шивачката останалите още не са готови, но нашата Лида ще ти помогне, ако не се оправяш с иглата. Късмет имахме, че успяхме да намерим нещо за толкова кратко време, но все още има неща, които могат да се купят с пари, ако цената е добра. — Той се усмихна на себе си, когато я чу да си поема дълбоко дъх, осъзнала смисъла на последната му забележка. — Би трябвало да имаш всичко необходимо. Прислужницата на принцесата си върши добре работата. Ако ти липсва нещо, обръщай се към мен.
— Помислил си за всичко, а? А сандък купи ли ми?
— Можеш да използваш онзи там, тъй като вече е празен.
Катрин проследи погледа му и направи гримаса, когато забеляза сандъка, чиято вътрешност познаваше толкова добре.
— Как се досети, че съм сантиментална?
Той не можа да се въздържи и се усмихна на тази неприкрито саркастична забележка. Тя обаче не забеляза това, тъй като все още гледаше сандъка.
Сега беше време за последната му задача.
— Лида ще ти помогне да се преоблечеш, тъй като нямаш много време. Принцът те очаква, а той не обича да го карат да чака.
Катрин се обърна и го погледна.
— За какво?
— Кани те да вечеряш с него.
— Забрави за това — отвърна сухо тя.
— Моля?
— Не си глух, Киров. Предай му съжаленията ми, ако трябва. Използвай каквито думи искаш. Отговорът ми е категорично не.
— Неприемливо — започна той, но се почувства, сякаш Маруся стоеше до него, и реши да се опита да постигне компромис. — Много добре. Преоблечи се, ще отидем в каютата му и ти сама ще му кажеш, че не желаеш да приемеш поканата му.
Тя поклати спокойно глава.
— Не си ме разбрал правилно. Нямам намерение да се доближавам до този човек.
Сега вече Владимир с чиста съвест можеше да каже на жена си, че беше опитал всичко. Той се усмихна с особено задоволство.
Глава 13
Изкъпан, обръснат и облечен в един от най-елегантните си официални костюми, Дмитрий спря с ръка Максим, когато той се приближи към него с бяла вратовръзка на волани.
— Не тази вечер, или тя ще си помисли, че се опитвам да я впечатля.
Прислужникът кимна, но хвърли един поглед към наредената за двама маса, свещите, приборите от китайски порцелан с позлатени ръбове, кристалните чаши и бутилката шампанско, поставена в кофичка с лед. Нали уж не се опитваше да я впечатли? Може би тя наистина нямаше да бъде впечатлена. Ако наистина беше дъщеря на граф — а от онова, което бе видял досега, Максим бе склонен да вярва, че беше така, — сигурно беше свикнала с такъв лукс.
Принцът беше съвсем друга работа. Тази вечер беше във върхова форма, и то не само външно. Максим не го виждаше често такъв. Несъмнено тръпката от новото предизвикателство и сексуалното напрежение си казваха думата, но имаше още нещо, което Максим не можеше да определи ясно. Ако не познаваше господаря си по-добре, би могъл да го нарече нервност, но примесена с естествена жизнерадостност, подминавала принца през последните години. Каквото и да беше, то караше тези тъмни, кафяви очи да искрят в очакване като никога преди.
Тази англичанка беше късметлийка. Дори ако прелъстителната обстановка в каютата не я впечатлеше, принцът едва ли щеше да се провали.
Но когато тя се появи след няколко минути, Максим незабавно промени мнението си. Той веднага научи онова, което Дмитрий нямаше да научи толкова бързо — никога да не предполага нищо точно за тази жена.