Прелъстена невинност

— Не го вярвам. Ти пък за какво се чувстваш виновна?

Тя вдигна поглед. Враждебността бе напуснала изражението й.

— Вината е само моя. Ако не бях предложила да я упоиш…

— Не ставай глупачка. И аз бях чул хвалбите на Булавин. Щях да отида при него и без да ме беше подсетила.

— Това не променя факта, че бях твърде безгрижна, Владимир. Изобщо не мислех за нея. За мен тя не означаваше нищо, също като всички онези безименни жени, с които той се забавлява в промеждутъците между по-благородните си завоевания. Дори когато се срещнах с нея и видях колко е различна от останалите, аз все още мислех само как да изпълня желанието му.

— Както и трябва да бъде.

— Знам го — тросна се Маруся. — Но това не променя нищо. Тя беше девствена, за бога!

— И какво от това?

— Какво от това ли? Тя не искаше да легне с него, ето какво! Ти щеше ли да ме обладаеш, ако не исках? Не, щеше да зачетеш желанието ми. Но никой не обръща никакво внимание на нейните желания, откакто ти я отмъкна от улицата. Нито един от нас.

— Той не я насили, Маруся — припомни й тихо Киров.

— Не му се наложи. Наркотикът се погрижи за това, а ние сме онези, които й го дадоха.

Владимир се намръщи.

— Тя не оплаква загубата си. Само съска, ръмжи и изисква. Пък и ти забравяш, че ще бъде възнаградена щедро и ще се върне в Англия богата.

— А какво ще прави сега? Какво ще кажеш за това, че беше принудена да дойде с нас?

— Знаеш, че това беше необходимо.

— Знам, но това не означава че е правилно. — Тя замълча, наведе се през масата и хвана ръката му — Просто… просто не я насилвай Вие мъжете никога не обръщате внимание на чувствата на една жена. Помисли за нейните чувства, когато имаш работа с нея.

Владимир направи измъчена физиономия, но кимна в знак на съгласие.

Преди да почука на вратата, Киров се поколеба. Зад него стоеше засрамена Лида. Той току-що я беше смъмрил за това, че бе казала на жена му — а и на всички останали — за изцапаните с кръв чаршафи. Ако не беше разбрала за девствеността на англичанката, Маруся едва ли щеше да изпитва толкова силно съчувствие към нея — или поне така си мислеше той. На всичкото отгоре чувството за вина на жена му беше обзело и него. То обаче изчезна още с отварянето на вратата.

Тя стоеше там, истинско въплъщение на арогантност и злоба, и дори не се отмести да го пусне да влезе.

— Какво искаш?

Тонът й беше толкова властен, че Владимир едва успя да се въздържи да не се поклони автоматично. Това нейно чувство за превъзходство го подразни както преди. Никой от крепостните в рода Александрови не би се осмелил да се държи толкова предизвикателно. Балерините, оперните певици, капитаните на кораби, архитектите — всички те си знаеха мястото. Тя обаче се поставяше над тях.