Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Не. Нито думичка.
— Какво казват пилотите?
— Те са във Ван Нюис. Джордж е наел друг самолет. Не знам къде е.
— И кога ще се върне?
Тя вдигна рамене.
— Кой знае?
Ето защо Евънс много се изненада, когато Сара му се обади по-късно същия ден.
— По-добре тръгвай. Джордж иска да те види веднага.
— Къде?
— В НФПР. В Бевърли Хилс.
— Значи се е върнал?
— Явно.
От офиса му в Сенчъри Сити до сградата на НФПР имаше десет минути път с кола. Естествено централата на Националния фонд за природните ресурси се намираше във Вашингтон, но наскоро бяха открили офис и на Западния бряг, в Бевърли Хилс. Циниците твърдяха, че от НФПР са го направили, за да са по-близо до холивудските знаменитости, които били жизненоважни за набирането на средства. Но това си бяха просто злобни брътвежи.
Евънс очакваше, че ще завари Мортън да крачи нервно пред сградата; той обаче не се виждаше никъде. Евънс отиде на рецепцията и му казаха, че Мортън е в съвещателната зала на третия етаж.
Съвещателната зала беше с две стъклени стени. Обзаведена беше с голяма маса в стил „борд на директори“ и осемнайсет стола. В единия ъгъл имаше аудио-визуална система за презентации.
В залата имаше трима души — спореха разгорещено. Мортън ядосано жестикулираше. Дрейк също беше прав, крачеше напред-назад, сочеше Мортън с пръст и викаше не по-малко от него. Третият беше Джон Хенли, навъсеният шеф на връзки с обществеността към НФПР. Беше се привел и си записваше нещо в голям бележник. Спорът явно беше между Мортън и Дрейк.
Евънс не знаеше какво да направи, така че остана на прага. След миг Мортън го забеляза и му махна рязко да седне отвън. Той го направи. Но наблюдаваше развитието на спора през стъклото.
Оказа се, че в залата има и четвърти човек. Евънс не го беше забелязал отначало, защото се бе навел зад подиума, но когато се изправи, видя, че е работник в чист изгладен работен комбинезон, с куфарче за инструменти в ръка и два електронни измервателни уреда на колана. На предното джобче имаше фирмено лого с надпис „AV МРЕЖОВИ СИСТЕМИ“.
Изглеждаше сконфузен. Дрейк явно не искаше човекът да става свидетел на спора им, затова пък Мортън, изглежда, се радваше на публиката. Дрейк искаше онзи да излезе, Мортън настояваше да остане. Озовал се между два огъня, работникът явно се чувстваше неудобно и след малко отново се скри зад подиума. Скоро обаче Дрейк постигна своето и работникът си излезе.
Докато минаваше покрай Евънс, той му подметна:
— Тежък ден, а?
Работникът сви рамене.
— Имат доста проблеми с мрежата в тази сграда. Според мен или интернет доставчикът им издиша, или рутерите им прегряват… — И тръгна.
Спорът в залата ставаше все по-ожесточен. Продължи още пет минути. Стъклото беше почти изцяло звуконепроницаемо, но от време на време, когато викаха по-силно, Евънс чуваше по някоя дума. Чу Мортън да крещи: „По дяволите, искам да спечеля!“, и Дрейк да му отговаря: „Твърде рисковано е“. Което вбеси Мортън още повече.
По-късно Мортън каза: „Не трябва ли да се борим за най-важния проблем на планетата ни?“. Дрейк му отговори нещо в смисъл, че трябвало да са практични и да се съобразяват с действителността. А Мортън каза: „Майната й на действителността!“.
В който момент онзи от връзки с обществеността, Хенли, вдигна поглед и каза: „Взехте ми думите от устата“. Или нещо подобно.
Евънс остана с неясното впечатление, че спорът се отнася за процеса Вануту, но изглежда, се бе разпрострял и върху други теми.
И после, доста внезапно, Мортън излезе и затръшна вратата толкова силно, че стъклената стена се разтресе.
— Да го духат тия!
Евънс го настигна. В последния миг видя двамата в залата да си шепнат, почти опрели глави.
— Да го духат! — високо повтори Джордж, спря и погледна назад. — Щом правото е на наша страна, не следва ли да казваме истината?
Вътре Дрейк тъжно клатеше глава.
— Да го духат — каза отново Мортън.
— Поръчал си да дойда — каза Евънс.
— Да. — Мортън посочи към залата. — Знаеш ли кой беше третият?
— Да — каза Евънс. — Джон Хенли.
— Правилно. Точно те двамата са НФПР. Не ме интересува колко имена на известни доверители изписват на фирмените си бланки. Нито колко адвокати имат на щат. Тези двамата управляват парада, а останалите само подписват безропотно всичко. Никой от доверителите изобщо не е наясно какво става. Иначе не биха участвали в това. И ако искаш да знаеш, Питър, и аз няма да участвам в това. Стига толкова.
Заслизаха по стълбите.
— Какво точно имаш… — почна Евънс.
— Имам предвид, че няма да им дам десет милиона долара дарение за съдебния процес.