Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Отпиваше от кафето си и разлистваше без особен интерес последния брой на „Уол Стрийт Джърнъл“. Интересът му спадна още повече, след като на съседната маса се настани една необикновена двойка.
Жената беше дребна и поразително красива, с тъмна коса и екзотичен вид. Сигурно беше мароканка — трудно беше да се прецени по акцента й. Дрехите й бяха много шик и съвсем неподходящи в небрежния Лос Анджелис — прилепнала пола, високи токчета, сако на Шанел.
Мъжът с нея беше пълна нейна противоположност. Червендалест месест американец с някак свински черти, облечен с пуловер, провиснали кафеникави панталони и маратонки. Едър като футболист. Изгърби се над масичката и каза:
— За мен кафе с мляко, скъпа. Нискокалорично, двойно.
— Мислех, че ти ще ми вземеш, като кавалер.
— Никакъв кавалер не съм — каза той. — Нито пък ти си дама, по дяволите. Дамите си нощуват вкъщи. Така че дай да забравим за кавалерите и дамите, а?
Тя се нацупи.
— Cheri, не прави сцени, ако обичаш.
— Виж какво, помолих те да ми вземеш едно шибано кафе с мляко. Кой прави сцена?
— Но, cheri…
— Ще идеш ли да го вземеш, или не? — Той я изгледа злобно. — Наистина започва да ми писва от теб, Мариса, да знаеш.
— Не съм ти лична собственост — възрази тя. — Правя каквото си искам.
— Това вече е очевидно, нали?
По време на този разговор вестникът на Мортън постепенно се бе смъквал надолу. Сега той го сгъна, сложи го на коленете си и се престори, че чете. Но в действителност не можеше да свали очи от жената. Беше изключително красива, макар и не много млада. Сигурно беше на трийсет и пет. Зрелостта я правеше още по-сексапилна. Той беше напълно завладян.
Жената каза на футболиста:
— Уилям, досаден си.
— Искаш да си тръгна ли?
— Може би така ще е най-добре.
— О, майната ти — каза той и я шамароса.
Мортън не можа да се сдържи и подвикна:
— Хей, я по-спокойно.
Жената му се усмихна благодарно. Едрият мъж стана, стиснал юмруци.
— Гледайте си работата, ясно!
— Не можеш да удряш дамата, приятел.
— Ами тогава да се разберем ние двамата, а? — каза якият мъж и размаха юмрук.
В същия миг по булеварда наближи патрулка — Мортън погледна към нея и махна. Колата спря до тротоара.
— Всичко наред ли е? — попита полицаят до шофьора.
— Напълно, полицай — отвърна Мортън.
— Майната ви на всичките — каза футболистът, обърна се и бързо се отдалечи.
Смуглата жена се усмихна на Мортън.
— Благодаря ви.
— Няма защо. Правилно ли разбрах, че ви се пие кафе?
Тя се усмихна отново и кръстоса крака, излагайки на показ кафявите си колене.
— Ако бъдете така любезен.
Мортън тъкмо ставаше да го поръча, когато се чу гласът на Сара.
— Хей, Джордж! Извинявай, че закъснях. — Появи се, подтичвайки в екип за джогинг. Както винаги, изглеждаше много красива.
Гняв се разля по лицето на смуглата жена. Само за част от секундата, но Мортън го забеляза и си помисли, че нещо определено не е наред. Той не познаваше тази жена и тя нямаше причина да се ядосва. После реши, че сигурно е искала да даде урок на приятеля си. Който висеше в края на пресечката и се преструваше, че разглежда витрината на един магазин. Но толкова рано сутринта магазините още не бяха отворили.
— Ще тръгваме ли? — попита Сара.
Мортън се извини набързо на жената, която махна леко с ръка. Нещо в жеста й го наведе на мисълта, че е французойка.
— Може би ще се срещнем отново — каза той.
— Да — каза тя. — Макар че едва ли. Жалко. [???]?a va.
— Приятен ден.
Докато се отдалечаваха, Сара попита:
— Коя беше тази?
— Не знам. Седна на съседната маса.
— Апетитно миньонче.
Той вдигна рамене.
— Да не би да прекъснах нещо? Не? Добре тогава. — Тя му подаде три картонени папки. — В тази са всичките ти дарения за НФПР до днешна дата. В тази е договорът за последното дарение. А в тази е банковият чек, който поръча. Внимавай с него. Цифрата е голяма.
— Добре. Това не е проблем. Тръгвам след час.
— Искаш ли да ми кажеш нещо повече?
Мортън поклати глава.
— По-добре да не знаеш.
СЕНЧЪРИ СИТИ
Понеделник, 27 септември
09:45
Евънс не се беше чувал с Мортън почти две седмици. Не помнеше друг път да е минавало толкова време, без да е имал никакъв контакт с клиента си. Беше говорил със Сара — тя беше видимо разтревожена.
— Чуваш ли се изобщо с него? — попита той.