Френска целувка
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Френска целувка». Краткое содержание книги:
И там, на фона на Айфеловата кула, в опияняващата атмосфера на този чуден град, пламва отначало едно неопределено желание, което бързо се разгаря в огнена страст. И стига до първата целувка, след която…
След която Ники намира и любовта си, и щастието, и бъдещето си…
Особено след като палецът му същевременно се намираше върху чувствителното й място, а стъпките от танго, които танцуваше там, го правеха сигурен победител.
— Едно толкова влажно местенце ще издържи с часове — прошепна той с усмивка, която се усещаше под ниския му, дрезгав глас.
Добре — това свърши работа. Не че тя имаше как да стигне по-далеч, но мисълта за часове в леглото със страхотните ръце и твърдия член на Джони Патрик, да не споменаваме за сладките му и възбуждащи думи, беше точно това, което й трябваше, за да я тласне… зад ръба!
Свършването й дойде с леко, проблясващо трептене, което избликна навън от възбудената й, пулсираща сърцевина на все по-широки кръгове, бързо набирайки скорост и сила, докато стигна до външните граници на чувствеността, където избухна с такава експлозивна сила, че оргазменият й вик стресна дори един мъж, който си мислеше, че е чувал всичко това.
Мамка му, помисли си той със звъннали уши. Тази дребна архитектка на дървени къщички била адски страстна.
И тя свърши буквално след секунди.
И той бе дяволски сигурен, че не симулира.
Макар че, дори да беше така, той сметна, че ще прекара една наистина интересна нощ.
Секунди по-късно клепачите на Ники се надигнаха бавно.
— Уха, благодаря — промърмори тя, а зелените й очи излъчваха смарагдов блясък под светлината на лампата.
— Не говори за това — усмихна се Джони, измъквайки пръстите си. — Удоволствието бе изцяло мое. — Той посочи към прозорците. — Какво ще кажеш за Айфеловата кула след като се поуспокои и можеш да се насладиш на гледката? Наречи го сантименталност, но Париж си е Айфеловата кула.
Тя се усмихна лениво, самовглъбено.
— Разбира се. Време за почивка.
Той присви вежди.
— Да не работим по часовник?
— Съжалявам, моя грешка. Не исках да те притискам. Макар че с такава възбуда като твоята… — Погледът й се спря върху слабините му. — Предполагам, че твоят часовник и моят показват едно и също време.
— Нямаш нищо против да попиташ, нали?
— Не знаех, че ще спреш.
Боже, той бе свикнал толкова много да угажда на жените. Усмивката му се появи веднага — очарователна, дори в нея се четеше извинение.
— Не съм — отговори той, отивайки да дръпне завесите. — Прости ми, вероятно часовата разлика нещо ми е прецакала мозъка.
— Няма за какво да ти прощавам. Вероятно говоря повече от необходимото, но смятам, че ти си по-склонен да получиш каквото искаш по този начин — подразни го тя.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна той и дръпна шнура — за да можеш ти да получиш каквото искаш. — Сексът си е секс и само секс, напомни си той. — А сега виж това — допълни с очарователна усмивка. Дръпна завесите и ето я Айфеловата кула, цялата осветена като коледна елха.
— Оох, абсолютно великолепно! — възкликна Ники, изправяйки се в леглото, за да се наслади на величествената гледка. Високата кула бе очертана в бели светлини на фона на тъмното небе, а звездите блещукаха в ореол около нея, най-впечатляващия символ на Париж направо в центъра на прозореца на спалнята й. — Знаеше ли, че стаята е с такъв изглед? — промърмори тя, поразена, изпитвайки отново един от онези стряскащи моменти.
— Мислех, че ще ти хареса.
Това не беше точно отговор, но тя не бе склонна да го пече на шиш след последния им разговор, когато го моли за секс.
— Разбира се, че ми харесва — отвърна тя, а тази приказна обстановка наистина объркваше възприятията й, изцяло базирани върху реалността. — Наистина знаеш как да очароваш една дама, мистър Патрик. Какво още криеш в торбата си с фокуси?
Той се разсмя.
— Няколко неща, които може да ти харесат.
— Ако нямаш нищо против, едно нещо определено привлича вниманието ми. — Тя повдигна леко ръка и посочи към него.
— Искаш ме обратно в час, шефе? — Ако на нея й се харесваше да взема инициативата, той бе повече от склонен да се съгласи.
— Би било толкова сладко…
— Не мислех, че си търсиш нещо сладко — отвърна той и изрита обувките си.
— Може би онова, което е сладко за един, за друг е…
— Главоломен секс? — завърши с усмивка той и разкопча ризата си.
— Повече си мислех за секс, който да не е главоломен — предложи тя и събу сандалите си. — По-малко синини и повече финес.