Френска целувка
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Френска целувка». Краткое содержание книги:
И там, на фона на Айфеловата кула, в опияняващата атмосфера на този чуден град, пламва отначало едно неопределено желание, което бързо се разгаря в огнена страст. И стига до първата целувка, след която…
След която Ники намира и любовта си, и щастието, и бъдещето си…
— Наистина, нямаш нищо против? Тази история ме възбужда толкова много.
— Знаеш я, нали? — попита дрезгаво той.
— Какво? Сърдиш ми се, че правя секс? И това от мъж, който не помни колко жени е изчукал?
— Е, съди ме. Не съм в настроение да си представя как правиш секс с някой тип, разбра ли? Това ми прецаква концентрацията.
— Тогава ще трябва да се преструвам, че и ти си девствен или може би няма да мога да свърша отново.
— Търсиш си белята, бебче.
Тя се усмихна.
— Обещания, обещания.
— Ето какво ще ти обещая — изръмжа той, вдигна я сякаш беше безтегловна, завъртя я под себе си и се хвърли в нея без да чака кондом, без нейно съгласие и без всякакви нейни насоки.
— Ще ти пръсна мозъка от чукане. И дано вземаш хапчета защото няма да спирам.
— Може да вземам, а може и да не вземам. — Тя го погледна в очите. — Какво ще правиш по въпроса?
— Ще те чукам докато вече не мога да чукам.
— Не съм сигурна, че това ми харесва.
— Много зле. — Той не наруши ритъма си.
— Ами ако ти кажа да спреш.
Тя започваше да пъшка и той прецени, че всичко си е на мястото.
— Няма да го направя.
— Мога да те накарам.
Той се разсмя.
— Хей!
— И как ще ме спреш да направя това — промърмори той, вдигна единия й крак, после и другия на раменете си, заклещи бедрата й в груба хватка и продължи да блъска в нея.
О, боже, о, боже, той не си трае, той наистина прави каквото си иска, а тя се възбужда така, че ще свърши… Веднага!!!
Той се усмихна и забави колкото тя да може да усети цялата трептяща вълна и след като оргазмът й замря, ускори ритъма и започна всичко отначало.
— Не, не, не още — прошепна първо тя за няколко кратки секунди, но той знаеше по-добре и съвсем скоро тя пъшкаше и въздишаше, и се вкопчваше в него сякаш той бе спасително въже в ураган. И този път те свършиха заедно.
Онази първа сълза, плъзнала се изпод затворените й клепачи най-накрая го върна към реалността. Изпълни го с чувство за вина. Той я взе в ръце, изправи се, дръпна я по-близо до себе си и започна да й се извинява, отново и отново. Докато очите й се отвориха развълнувани и тя прошепна:
— Аз също те исках толкова много. Просто ти си по-силен, това е всичко. Мажеш да издържиш по-дълго.
— Трябва да извикам лекар. — Той се разяждаше от угризения. Полудя. Нямаше друга дума за това.
Тя се усмихна немощно.
— Остави ме да си почина една минута.
— Няма начин — промърмори той. — Свършихме. — Боже, може би наистина я беше наранил.
— Можем да поговорим за това. — Усмивката й бе като чист слънчев лъч. — Толкова съм ненаситна, нали виждаш. Сигурно губя контрол защото ти си толкова красив.
— Както и да е — не искаше да се съгласява той. Макар че собствените му чувства бяха също толкова необясними. Мислеше, че е заради това, че си върна Джорди или беше адски уморен. Може би и двете в някаква странна, чудновата плетеница, а под студената светлина на деня всичко щеше да си дойде на мястото. — Ще говорим за това по-късно — допълни, нуждаейки се от време да оправи кашата в главата си.
— Кога по-късно?
Гласът й бе прелъстителен шепот, зеленоокият й поглед — адски провокативен.
— Не сега — обясни той. Последното, което му трябваше, бяха заглавия, че някаква дама е постъпила в болница заради него.
— Пет минути? — помоли го тя.
Той въздъхна, вдиша дълбоко и се опита да мисли рационално.
— Ще поговорим след половин час.
— Добре — съгласи се тя.
Върху невъзможната й уста, създадена само за целувки, се оформи усмивка и той внезапно бе потресен до дъното на душата си. Нямаше да може да каже не. Дали след пет минути или след половин час, или утре, той адски я желаеше.
Двадесет и едно
— Трябва да тръгвам, понякога Джорди се буди рано.
Тя усети нежния звук като топлина в ухото си, гласът беше толкова приятно познат, а думите — първите за нея мъжки извинения от този род. Те по-скоро бяха такива — трябва да вървя на работа, или на училище, или да разходя кучето. Не че самата тя нямаше тонове сутрешни извинения, но си имаше своите постижения. Беше чувала и това, че той трябва да хваща ранен полет, макар това да беше разбираемо. Срещна онзи тип по време на един престой в Маями. Но да трябва да става заради дете! Джони имаше перфектното алиби за бързо оттегляне.
— Хмммм — промърмори тя, неподготвена за един явно неискрен разговор. Но и все още бе полузаспала след една нощ на пламенен секс. И сериозно, все още възбудена от приятното внимание на Джони. Нямаше начин да каже нещо, което да го постави на мястото му.