Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
- О, я стига! - усмихнах му се по-широко.
- Не припирай маестрото! - Ървинг написа няколко думи и екранът оживя, след което приятелят ми призна: - Имаме го. Разполагаме с доста нещо за него. Ще отнеме цяла вечност да го разпечатам! - Той завъртя стола си, за да се обърне към мен. Лош знак. Поде: - Виж какво ще ти предложа. Ще опаковам папката с все снимките, ако имаме такива. Ще ти ги връча право в сладките ръчички.
- И къде е уловката?
Ървинг сплете пръсти на гърдите си.
- Моля ти се, никакви уловки. Правя го от добро сърце.
- Добре, донеси ги в апартамента ми.
- Защо не се видим при „Мъртвеца Дейв“? - предложи върколакът.
- „Мъртвецът“ е долу във вампирския квартал. Каква работа имаш пък ти натам?
При все сладкото си херувимско лице, той ме наблюдаваше много внимателно.
- Носят се слухове, че има нов Господар на Града. Искам статия.
Само поклатих глава:
-Значи се навърташ около „Мъртвеца Дейв“, за да намериш информация?
- Точно така.
- Вампирите няма да говорят с теб. Приличаш на човек.
- Благодаря за комплимента! - ухили се Ървинг. С теб обаче ще говорят, Анита! Знаеш ли кой е новият Господар? Дали може да се срещна с него. или с нея? Да взема интервю?
- Исусе, Ървинг, нямаш ли си достатъчно проблеми и без да се забъркваш с този вампирски крал?
- Значи е мъж.
- Това беше просто обрат на речта - възразих.
- Знаеш нещо! Знам, че знаеш!
- Това, което знам е, че не би желал да привличаш вниманието на вампир-повелител. Те са зли, Ървинг!
- И самите вампири се опитват да се издигнат сред каймака на обществото. Искат позитивна популярност. Едно интервю за това какво възнамерява да прави Господарят с вампирското общество. Представата му за бъдещето. Ще е много спретнатичко и приповдигнато. Никакви шеги за трупове. Без сензации. Чиста журналистика!
-Аха, да бе. На страница с вкусно заглавийце: ГОСПОДАРЯТ ВАМПИР НА СЕЙНТ ЛУИС ПРОГОВАРЯ!
- Мда, би било страхотно!
- Пак си се надишал с печатарско мастило, Ървинг!
- Ще ти дам всичко за Гейнър, което намеря. Снимки.
- И откъде знаеш, че имаш снимки? - попитах.
Той се взря в мен, налагайки внимателно безизразна маска на облото си, сладко лице.
- Ти разпозна името, малък кучи с.
- Тцъ-тцъ, Анита! Помогни ми да взема интервю от Господаря на града. Ще ти дам всичко, което поискаш!
- Аз ще ти предоставя серия статии за зомбитата. Цветни снимки на гниещи зомбита, Ървинг! Ще продават вестника!
- Без интервю с Господаря?
- Ако имаш късмет - без! - съгласих се.
- По дяволите.
- Може ли да получа досието на Гейнър?
Ървинг кимна.
- Ще го събера - и ме погледна. - Все още искам да се видим при „Мъртвеца Дейв“. Може пък, ако ти си наоколо, някой вампир да ме заговори.
- Ървинг, няма да станеш по-мил на вампирите, ако те видят с техен законен екзекутор!
- Те още ли те наричат Екзекуторката?
- Да, а имам и доста други прякори.
- Добре, досието на Гейнър в замяна на участие в следващата ти вампирска екзекуция?
- Не - отвърнах.
- Ах, Анита.
-Не.
Той разпери широко ръце:
- Добре де, беше просто предложение. Би излязла страхотна статия!
- Не се нуждая от публичност, Ървинг, не и от този тип във всеки случай.
Той кимна:
- Аха, така си е. Е, ще се видим в „Мъртвеца Дейв“ след два часа.
- Нека е час. Ще ми се да изляза от Квартала преди здрач.
- Да не би някой да те е взел на мушка? Искам да кажа, не бих желал да излагам на опасност живота ти, Блейк! - той се ухили. - Снесла си ми толкова първи страници! Не бих искал да те загубя!
- Благодаря за загрижеността. Не, не са ме взели на мушка. Поне доколкото знам.
- Не ми прозвуча много уверено.
Втренчих се във върколака. Зачудих се дали да му кажа, че новият Господар на града ми е пратил дузина бели рози и покана за танци. Отказах му. На секретаря ми имаше съобщение и покана за официален прием. Изтрих го. Поне засега Господарят се държеше като истински дворцов джентълмен отпреди няколко века. Но нямаше да продължи дълго. Жан-Клод не е човек, който приема леко пораженията.
Не споделих с Ървинг. Нямаше нужда да научава.
- Ще се видим в „Мъртвеца“ след час. Трябва да изтичам до вкъщи да се преоблека.
- Сега, като го спомена, май никога досега не съм те виждал в рокля.
- Бях на погребение днес.
- По работа или на близък човек?