Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
- Не позволявай положението да се влоши, Анита! - посъветва ме Лутър. - Няма нищо лошо просто да си поговориш с него.
Така си мислеше той.
- Може и да поговоря.
Барманът беше прав. Все някога трябваше да говоря с Господаря. А ако се забавех, надали щеше да е много приятелски настроен.
- И защо Господарят ще иска да се види с теб? - попита Ървинг. Приличаше на любопитна птица с очи, светнали от току-що забелязаното червейче.
Не обърнах внимание на въпроса му и си измислих собствен.
- Дали твоята колежка те е поосветлила за съдържанието на папката? Наистина нямам време да чета „Война и мир“ тази нощ.
- Кажи ми, каквото знаеш за Господаря и ще те осветля.
- Много благодаря, Лутър!
- Нямах намерение да го насъсквам срещу теб - отвърна барманът. Цигарата подскачаше в устата му, докато говореше. Така и не успях да разбера как го прави. Сръчност на устните. Години упражнения.
- Що не спрете да ме третирате като преносител на шибана бубон-на чума? - попита Ървинг. - Просто се опитвам да си върша работата!
Отпих от портокаловия си сок и го погледнах.
- Ървинг, забъркваш се в неща, които не разбираш. Не мога да ти говоря за Господаря. Не бива.
- Не искаш - поправи ме той.
Свих рамене:
- Не искам, но причината да не искам е, че не мога.
- Това е омагьосан кръг - възрази той.
- Ами осъди ме! - допих си сока. И бездруго не ми се пиеше. -Виж, Ървинг, сключихме сделка. Досието в замяна на статии за зомби-тата. Ако смяташ да си нарушаваш обещанието, сделката отпада. Но ми кажи, че отпада. Нямам време да си седя тук и да си играя на въпроси и отговори.
- Няма да се оттегля от сделката. Дал съм дума - заяви той с толкова достолепие, колкото бе възможно в шумния бар.
- Ами, осветли ме тогава и нека се махам от Квартала, преди Господарят да ме хване.
Ървинг внезапно стана сериозен.
- Имаш проблеми, нали?
- Може би. Помогни ми, Ървинг! Моля те.
- Помогни й - каза Лутър.
Може би беше заради вълшебната думичка. Може би - заради надвисналия Лутър. Каквато и да бе причината, Ървинг кимна:
- Според колежката ми, той е сакат в инвалидна количка.
Кимнах. Колко съм дискретна.
- Харесва „сакати“ жени.
- Какво искаш да кажеш? - сетих се за Сисъли с празните очи.
- Слепи, инвалиди, с ампутации, квото ще да е, дъртият Хари ще се нахвърли на хапката.
- Глухи. - уточних.
- И това му е по специалността.
- Защо? - попитах. Ама какви умни въпроси задавам!
Ървинг сви рамене:
- Може да се чувства по-добре, защото и самият той е в плен на ин-валидната количка. Колежката ми не знае защо е перверзник, но си е такъв.
- Какво друго ти каза за него?
- Никога не са го обвинявали в престъпление, но слуховете са наистина кофти. Подозират го във връзки с мафията, но няма доказателства. Просто слухове.
- Разкажи ми! - настоях.
- Една стара приятелка се опитвала да го съди за палимония19. Обаче изчезнала.
- Изчезнала да се чете „вероятно мъртва“ - уточних.
- Бинго.
Беше съвсем логично. Значи Гейнър е използвал Томи и Бруно за убийства и преди. Тоест, щеше да е по-лесно да им даде заповед и втори път. Или пък Гейнър им бе заповядвал много пъти, просто така и не са го хванали?
- И какво толкова прави за мафията, че да заслужи правото на двама телохранители?
- О, значи си се срещала със специалиста му по сигурността.
Кимнах.
- Колежката ми ще си умре от кеф да поговорите.
- Нали не си й споменал за мен?
- Да ти приличам на доносник? - Ървинг ми се ухили.
Пропуснах закачката покрай ушите си.
- Та какво общо има с мафията?
- Помага им да перат пари, или поне така се подозира.
- Няма доказателства? - полюбопитствах.
- Никакви - Ървинг ми се стори нещастен.
Лутър поклати глава и изтърси цигарата си в пепелника. Пепел падна и по плота. Той я забърса с безупречната си кърпа.
- Изглежда ми лош тип, Анита. Безплатен съвет остави го на мира, мътните го взели.
Добър съвет. За нещастие, неизпълним.
- Не мисля, че той ще ме остави на мира!
- Няма да питам и не искам да знам.
Някой на бара трескаво махаше за второ питие. Лутър се понесе нататък. Виждах целия бар в голямото огледало, поставено на стената отзад. Виждах дори и вратата, без да се налага да се обръщам. Беше удоб-но и уютно.
- Аз обаче ще те питам - намеси се Ървинг, - защото искам да знам!
Само поклатих глава.
- Знам нещо, което ти не знаеш - додаде той.
- А искам ли да го знам?