Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
-Да.
- Може би част от отговора се крие тук? - предположих.
- Какво имаш предвид?
- Повечето вампири трябва да се прибират в ковчезите си преди изгрев. Гулите се крият в подземни тунели - като гигантски къртици. Ако ставаше дума за нещо такова, бих решила, че тварта е някъде тук и чака да падне нощта.
- Но. - проточи детективът.
- Но, ако е зомби, то няма да пострада от слънчевите лъчи и не се нуждае от ковчег за почивка. Може да е вдигнато къде ли не, но според мен идва от това гробище. Ако са използвали вуду, би трябвало да намерим следи от ритуала.
- Като например?
-Нарисувано с тебешир верве, някакви символи около гроба, изсъхнала кръв, може би огън. - взирах се в шумолящата трева. - Макар че аз лично не бих запалила огън на открито точно тук.
- А ако не е било вуду?
- Тогава е бил съживител. И отново търсим изсъхнала кръв, може би мъртво животно. В такъв случай няма да останат толкова следи и е по-лесно да се почисти.
- Сигурна ли си, че е някакъв вид зомби? - поинтересува се Долф.
- Не знам какво друго може да е. Според мен трябва да постъпваме така, сякаш виновникът е зомби. Така поне има откъде да започнем и какво да търсим.
- Ако не е зомби, няма да си имаме и понятие - съгласи се ченгето.
- Точно така.
Той се усмихна, но не беше доволен.
- Надявам се да си права, Анита!
- Аз също - кимнах.
- Ако е дошло оттук, можеш ли да намериш гроба му?
- Може би.
- Може би ли?
- Да, може би. Вдигането на мъртви не е като науката, Долф. Понякога мога да усетя мъртъвците под земята. Неспокойни са. Да позная откога са мъртви, без да гледам камъка. Понякога не мога. - свих рамене.
- Ще ти помогнем, доколкото е възможно.
-Ще трябва да изчакам до смрачаване. Силите ми. са по-големи на тъмно.
- Това е след няколко часа. Можеш ли да направиш нещо сега?
Позамислих се.
- Не. Съжалявам, но не мога.
- Добре. Ще се върнеш ли тук довечера?
- Аха.
- Кога точно? Ще пратя хората си.
- Не знам по кое време. А и не знам колко ще трае. Може да се въртя тук с часове и да не намеря нищо.
- Или?
- Или пък да намеря самия звяр.
- Значи ще ти трябва подкрепление, просто за всеки случай!
Кимнах:
- Съгласна съм, но куршумите дори ако са сребърни, не вършат работа.
- А какво тогава?
- Огнепръскачки с напалм, каквито изтребителите използват за тунелите на гулите - обясних.
- Това не е стандартно въоръжение.
- Ами повикай екип изтребители, да се навъртат в готовност наоколо.
- Добра идея! - Долф си я записа.
- Искам една услуга - обадих се. - Той вдигна глава:
- Каква?
- Питър Бърк е бил убит, застрелян е. Брат му ме помоли да проверя какво е постигнала полицията по случая.
- Знаеш, че не можем да издаваме информация току-тъй.
- Знам, но ако успееш да научиш фактите, аз ще кажа на Джон Бърк само толкова, колкото да поддържам интереса му.
- Ти май се разбираш добре с всичките ни заподозрени - предположи Долф.
- Аха.
-Е, ще поразпитам в „Убийства“. Знаеш ли под чия юрисдикция е бил намерен?
Поклатих глава:
- Не, но мога да разбера. Тъкмо ще имам извинение пак да поговоря с Бърк.
- Каза, че бил заподозрян за убийство в Ню Орлиънс?
- Ахъм - съгласих се.
- И че може да е сторил това. - Долф махна към чаршафа.
- Мда.
- Пази си гърба, Анита!
- Винаги внимавам.
- Обади ми се колкото се може по-рано тази вечер. Не искам хората ми да седят и да кълчат пръсти срещу заплащане за извънреден труд.
- Ще звънна щом мога. Трябва да отложа трима клиенти само за да имам време да дойда.
Бърт нямаше да остане доволен. Денят тепърва започваше.
- Защо не е изяло повече от момчето? - попита Долф.
- Не знам - отвърнах.
Той кимна.
- Добре, значи ще се видим довечера.
- Предай на Лусил много поздрави от мен. Тя как се справя с дип-ломната си работа?
- Почти е приключила. Все ще успее, преди най-малкият да си вземе инженерната диплома.
- Страхотно!
Чаршафът запляска под порива на топлия вятър. Струйка пот потече по челото ми. Безсмислените ми теми бяха на свършване.
- Ще се видим после - казах и тръгнах по склона. Спрях и се обърнах: - Долф?
-Да?
- Досега не бях чувала за точно такова зомби. Може би става от гроба по-скоро като вампирите. Ако онези изтребители и подкреплението се въртят наоколо след здрач, нищо чудно да го спипате как се вдига от гроба и да успеете да го претрепете.