![Мъжът, момчето [1999 г.] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/7/mzht-momcheto-1999-g-download.jpg)
Мъжът, момчето [1999 г.]
- Автор: Парсонс Тони
- Серия: Хари Силвър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът, момчето [1999 г.]». Краткое содержание книги:
— Американец е.
— Така да беше казала. Още по-лошо.
— С когото и да тръгна, няма да го харесаш, Хари. Ако беше ескимос, щеше да ми опяваш: „Ооо, ескимос ли, Джина! Студени ръце, студено сърце. Стой надалеч от ескимосите, Джина!“
— Не проумявам какво изведнъж се хвърли на чужденци.
— Хвърлих се, защото се опитах да обичам свой сънародник. И той ми разби сърцето.
Трябваше да мине известно време, докато включа, че говори за мен.
— Той знае ли, че имаш дете?
— Естествено, че знае. Нима смяташ, че ще седна да го крия?
— И какво мисли по въпроса?
— В смисъл?
— Проявява ли интерес към Пат? Притеснява ли се за него? Мисли ли за доброто му? Или иска само да чука майка му?
— Ако ще ми говориш така, Хари, ще ти затворя.
— А как иначе да го кажа?
— Не сме обсъждали бъдещето. Отношенията ни не са стигнали чак до там.
— Съобщи ми, когато стигнат.
— На всяка цена. Само много те моля, не използвай Пат за плашило.
Това ли правех? Не можех да кажа къде свършва искрената ми загриженост и къде започва искрената ми ревност.
Пат беше една от причините да ми се иска гаджето на Джина да умре при катастрофа. Знаех обаче, че има и други причини. По всяка вероятност този мъж дори не беше основната.
— Само не се опитвай да настройваш сина ми срещу мен — казах аз.
— Какви ги дрънкаш, Хари, кога съм го настройвала?
— Детето разправя на всеки срещнат, че него обичаш, а мен само харесваш.
Тя въздъхна.
— Не съм казвала такова нещо. Казах му каквото току-що казах и на теб. Казах му, че и досега обичам и двама ви, но за съжаление, колкото и да е тъжно, вече не съм влюбена в теб.
— Пак не разбирам какво означава това.
— Означава, че се радвам за годините, които съм прекарала с теб. Но ме нарани толкова силно, че никога няма да ти простя, никога вече няма да ти имам вяра. Освен това, струва ми се, означава, че ти вече не си мъжът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си. Ти си като всички останали. Като баща ми.
— Какво съм виновен аз, че баща ти ви е зарязал вас с майка ти!
— Ти беше моят шанс да го надживея и забравя. И оплеска всичко. Ти също ме заряза.
— Я не се занасяй. Става въпрос за една нощ, Джина. Колко пъти ще го водим този разговор?
— Ще го водим, докато проумееш какво ми е на мен. Щом си го направил веднъж, ще го направиш още хиляда пъти. Това е първият закон на женкаря. В общата теория на женкарството се казва пределно ясно, че който го е направил веднъж, повтаря отново и отново. Ти ме подведе, никога вече не мога да ти вярвам. И това също ме наранява, Хари. Не съм се опитвала да настройвам Пат срещу теб. Просто се опитах да му обясня за какво става въпрос. Ти как го обясняваш?
— Не мога да го обясня. Дори на самия себе си.
— Опитай, де! Ако не разбираш какво се е случило с нас, няма да бъдеш щастлив с никого.
— Ти ще ми обясниш.
Джина въздъхна. Чух я как въздъхна чак в Токио.
— Имахме брак, който според мен беше добър, но на теб ти втръсна. Ти, Хари, си типичният романтик. Ако някоя връзка не отговаря на съшитите ти с бели конци гръмки представи, ти я правиш на пух и прах. Разваляш всичко. А после имаш нахалството да се мусиш и да се изкарваш пострадал.
— Кой там се прави на психоаналитик? Гаджето от Щатите ли?
— Обсъждали сме с Ричард случилото се.
— Ричард ли? Така ли се казва? Ричард, значи! Бре, бре, бре.
— Какво му е на името „Ричард“? Име като име. Със сигурност не е по-необичайно от Хари.
— Ричард. Рич. Дики. Дик. Моби Дик. Дик Тъпкача.
— Понякога ви гледам с Пат и да ти призная, не мога да различа кой е четиригодишният.
— Лесно е. Онзи, който пикае, без да капе по пода.
— Сам си си виновен — отсече Джина точно преди да затвори. — Случи се, защото не оценяваше какво имаш.
Изобщо не беше вярно. Бях достатъчно умен, за да знам какво имам. Но и достатъчно тъп, за да не знам как да го задържа.
Като всеки двама души, живеещи под един покрив, не след дълго и ние си изработихме всекидневен ритуал.
Още съмнало се, не съмнало се, и Пат влизаше сънен при мен в спалнята и питаше дали е време за ставане. Обяснявах му, че е посред нощ, след което той се покатерваше при мен в леглото и на мига заспиваше на местенцето, където преди беше спала Джина, размятал ръце и крака в някакъв див детински сън. Накрая се отказвах от опитите да поспя още малко и ставах от леглото.
Докато Пат се събуди, четях вестници в кухнята, после го чувах как се промъква в хола и пуска видеото.
Сега, когато синът ми беше останал без детска градина, а аз — без работа, можехме да си позволим и да не бързаме. Но не ми се щеше да му отпускаме съвсем края и да му разрешавам да прави каквото си иска, а той искаше да гледа по цял ден видео. Затова ставах, изключвах видеото и отвеждах детето в кухнята, където то си играеше с купата овесени ядки, докато отново му върнех свободата.