Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
— Много си красива тук! — промърмори Кърби и плъзна език по вагината й, като едновременно с това проникна с пръсти във вътрешността й. — Следващия път ще те поставя на колене — изрече с такава страст, че я накара веднага да забрави за Сеймор и да си представи всякакви разгорещени картини с Кърби. — Мамка му, не издържам повече!
И с тези думи грабна ножиците и с един замах сряза платката на бикините й. Бръкна в джоба си, извади оттам опакован презерватив и го разкъса със зъби. С обиграни ръце смъкна ципа на панталоните си и извади отвътре пенис, корав като камък (добре де, изразът е напълно клиширан, така е, но пък нямаше друг начин, по който би могъл да бъде описан). Размерите на въпросния атрибут бяха доста по-големи от обичайните. Беше доста по-голям и по-дълъг. Или най-малкото — от този на Сеймор.
Кърби умело постави презерватива върху пениса си и тя едва не се изкиска като ученичка. Презервативи! Съвсем бе забравила, че съществуват. Никога досега не бе спала с мъж, който използва презервативи, защото през последните четиринадесет години (даже повече, защото не бе спала с никого най-малко шест месеца, преди да срещне Сеймор), бе правила секс само с един мъж. А освен това през целия си живот бе имала само петима мъже, в това число Кърби.
— Нали нямаш нищо против? — обади се той. — Така е по-добре. Без никакви бъдещи притеснения. Пък и ти си толкова влажна…
Тя просто поклати глава в очакване пенисът му да проникне в нея. Падна назад, стенейки от удоволствие. Главата й се блъсна в стената. Той вдигна краката й достатъчно високо, за да постави ходилата й върху ръба на барплота. Така тя остана напълно уязвима, фактът, че си позволяваше да се разкрие до такава огромна степен, бе сам по себе си достатъчно възбуждащ, защото никога не го бе допускала… не и със Сеймор…
А след това изгони окончателно мисълта за Сеймор от главата си. В никакъв случай нямаше да позволи на съпруга си да й развали този толкова уникален момент на удоволствие!
После се сви върху барплота като парцалена кукла.
— Беше доста добре, нали? — попита Кърби, като й помогна да слезе. Тя се изправи и приглади полата си. Някъде в суматохата бе изгубила не само чорапогащника и бикините си, но така също и обувките си. — Накрая наистина изпищя!
— Така ли? — погледна го смутено тя, като смъкна обувките си от барплота. — Обикновено не правя така.
— Може. Но днес го направи — отбеляза той с бащинска добросърдечност. — Не се притеснявай! На мен ми хареса! — Подаде й срязаните бикини и попита: — Това трябва ли ти?
— Не мисля.
Да не би той да си въобразява, че ще си ги прибере, за да си ги закърпи вкъщи?!
— Това означава, че цял следобед ще се разнасяш из града съвсем гола отдолу — отбеляза Кърби, като обгърна с ръце лицето й. — Точно така ще си те представям оттук нататък. И всеки път, когато си те представям, ще се надървям!
Тя се изсмя нервно. Не беше свикнала мъжете да я възприемат като сексуален обект. Но това означава ли, че Кърби иска отново да бъде с нея?
Надяваше се да е така. Постави ръка върху рамото му, за да се задържи, докато си обуваше обувките. И сега какво следва? Веднага ли трябва да си тръгне? Погледна си часовника. Беше два и половина. Ако тръгне веднага, до три часа вече ще си бъде в офиса. Ами ако той се обиди?
— Е, сега наистина ще те разведа из апартамента си — отсече той. — Можеш ли да повярваш, че изобщо не излязохме от кухнята? Много е гот, нали?
Тя вдигна очи към него и се вторачи в лицето му. Наистина беше красив. Пропорциите му бяха перфектни, но имаше и нещо повече — свежестта на младостта. Някои неща не могат да се поправят нито от скалпела на хирурга, нито от иглата на дерматолога, а това са цветът на кожата и стегнатостта на мускулите, особено на тези около врата. Вратът на Кърби беше изключително гладък, а кожата му беше като масло. Само съзерцанието на врата му беше достатъчно, за да я възбуди наново. Всичките онези приказки, че жените не обръщали внимание на външния вид и младостта на мъжете, са чиста проба лъжа.
В този момент я осени въпроса колко ли жени има той още в живота си. Но не можеше да го пита подобно нещо, нали така? Би се възприело като признак на неувереност. Най-добре е да не бърза и да чака той да я насочва.
— За мен ще бъде удоволствие да разгледам останалата част от апартамента ти — изрече на глас.