Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Той се обърна към първия мъж в редицата отдясно.
— Знам, че си готов да убиваш и че вече си го правил, неведнъж. Но готов ли си да умреш? Би ли умрял тук, тази нощ?
Младият мъж заби очи в пода, после ги повдигна и отвърна на погледа на стария молла. Никой не можеше да знае какво си казаха очите на двамата в този миг.
— Да — отвърна мъжът, покрит в плащаница. — Готов съм.
Очите на стареца се натъжиха. Той зададе същия въпрос на всеки един и от всеки получи същия отговор. Това сякаш беше някаква литургия, макар че всеки отговаряше само за себе си, подтикван от най-дълбоки убеждения.
Моллата се обърна тихо към мъжа, прочел молитвата само преди няколко минути.
— Мортеза, ти чете прекрасно тази вечер. Гласът ти е глас на истински славей, дар от Аллах. Благодаря му, че можах да го чуя тази нощ.
Той направи пауза, търсейки очите на младия мъж, и задържа погледа си върху тях подобно на сокол, който следи плячката си от висините. Посегна към нагънатата до себе си дреха и измъкна малък нож с тънко блестящо острие. Пот изби по челото на Мортеза, докато старецът му протягаше оръжието. Острието беше наточено като бръснач и блестеше като сребро под светлината на лампата.
— Само с едно движение на този нож — продължи старецът — ти можеш да прережеш ивицата плът, придържаща езика ти към дъното на устата. Това ще те направи ням и ти ще преживееш една малка смърт, а в известен смисъл и всички ние, които се наслаждавахме на божествения ти глас. Ти ми каза, че си готов да умреш. Ти носиш плащаница. Вземи ножа.
Блед, с напрегнато до скъсване лице Мортеза пое блестящия нож и ръката му не затрепери само благодарение на върховното му усилие. През целия си живот той беше чел поезия и молитви, а гласът бе единственото му съкровище, връзката между него и Аллах. Той пробва острието с палец — беше по-остро и от бръснач. Всички около него седяха замръзнали и безмълвни; никой не смееше да вдигне поглед. Той отвори уста и пъхна върха на острието между устните си, с върховно усилие на волята натисна дръжката, усещайки стоманата като лед върху езика си. Притвори очи и призова на помощ Али и Фатима. Ръката му помръдна едва забележимо и всичко свърши. Той се задави от топлата кръв, бликнала в устата му.
След малко се съвзе. Старият молла вече бе издърпал ножа от безсилните му пръсти и го подкрепяше да не падне. Кръвта непрестанно бликаше от устата му и се стичаше алена по снежнобялата плащаница.
— Слез долу — каза моллата. — Там те чака лекар, който ще се погрижи за теб. Тази нощ не е необходимо да се връщаш. Нека Фатима бди над теб, ти се справи добре.
Подкрепян от стареца, Мортеза се приближи до вратата и излезе на площадката. Там го чакаше човек, който да го отведе долу. Моллата се върна до предишното си място и отново седна.
— Всеки един от вас ще бъде призован да умре с малка смърт като тази, за да принесе в жертва най-скъпото си. Няма закален меч, който да не е преминал през огън и после през вода. Щом минете закалката, ще е само въпрос на време да бъдете обучени как да умирате. Аз не ще ви уча на това. Има друг, когото вие вече познавате. Той е умирал много пъти и ще ви научи на всичко, което знае.
Моллата още не бе свършил, когато някаква сянка падна в стаята и очите на шестимата се обърнаха към вратата. На прага стоеше едноръкият, целият в черно, с пронизващ поглед. Настъпи тишина. Нощта навън ставаше все по-черна. Безброй бухали излиза от гнездата си на лов.