Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Можех да се обзаложа, че полковникът изгаряше от нетърпение да научи причината за посещението ни, но ни покани да влезем, без да дава израз на емоциите си. Потупа няколко пъти Алсид по рамото, а към мен прояви изключителна любезност.
Къщата имаше същия спретнат вид като мустака на стопанина си. Спокойно би могла да премине санитарна инспекция.
— Желаете ли нещо за пиене? Кафе? Горещ шоколад? Газирана вода? — Полковникът махна към кухнята, сякаш там стоеше прислужник, готов да приеме поръчките ни.
— Не, благодаря — отвърнах аз, преситена от кафето в „Апълби“.
Полковник Флъд настоя да седнем в гостната — нелепо дълга и тясна стая с обособена зона за хранене в единия край. Госпожа Флъд очевидно е харесвала порцеланови птици, и то много. Наоколо имаше цели ята от тях. Зачудих се как ли играеха внуците в тази стая и свих ръце в скута си, за да не съборя нещо.
— Е, какво мога да направя за вас? — попита полковник Флъд. — Може би ви е нужно разрешение за женитба?
— Не точно днес — усмихна се Алсид. Аз наведох смутено глава, за да прикрия изражението на лицето си. — Моята приятелка Суки разполага с информация, която току-що сподели с мен. Много важна информация — усмивката му угасна. — Би искала да я изслушате.
— А защо ми е да я изслушвам?
С този въпрос той всъщност търсеше доказателства за моята благонадеждност. Искаше да знае с кого си има работа. Но Алсид го прие присърце.
— Не бих я довел тук, ако не ставаше въпрос за нещо важно. Готов съм да дам кръвта си за нея, иначе не бих се осмелил да ви запозная.
Нямах представа как да тълкувам това, но предположих, че Алсид гарантираше за моята почтеност и бе готов да плати с кръвта си, ако се окажех лицемерна. В света на свръхестествените всичко изглеждаше много сложно.
— Е, да чуем историята ти, млада госпожице — веднага се съгласи полковникът.
Повторих всичко, което малко преди това бях разказала на Алсид, но спестих на полковника личните моменти.
— Къде са отседнали тези вещици? — попита ме той накрая и аз му описах картината от съзнанието на Холи.
— Твърде оскъдна информация — отсече полковникът. — Алсид имаме нужда от следотърсачи.
— Да, сър — Алсид вече тръпнеше от вълнение.
— Аз ще ги извикам. Тази информация ме подсети за нещо странно, което се случи снощи. Адабел не се появи на редовното заседание на ръководството.
— Лоша работа — стресна се Алсид.
Опитваха се да говорят с недомлъвки заради мен, но нямаше нищо сложно за разбиране. Флъд и Алсид се чудеха дали техният — хм, вицепрезидент? — Адабел е пропуснала заседанието поради някаква съвсем безобидна причина, или е била подлъгана от вещиците да премине на тяхна страна и да се опълчи срещу собствената си глутница.
— От известно време Адабел роптае срещу решенията на ръководството — каза полковник Флъд на Алсид и по тънките му устни пробяга едва доловима усмивка. — Надявах се, че е мирясала, след като я избрахме за мой заместник.
От парченцата информация, която улавях от съзнанието на Флъд, ми стана ясно, че шривпортската глутница представляваше доста патриархална организация. А Адабел — жена с модерни разбирания — очевидно се задушаваше от управленските методи на полковника.
— Може да е била поблазнена от идеята за нов режим — каза полковник Флъд и направи многозначителна пауза. — Ако агресорите са направили предварително проучване на глутницата ни, те биха потърсили контакт с Адабел.
— Не мисля, че Адабел би предала глутницата, колкото и недоволна да е била от статуквото — решително се намеси Алсид. — Но щом не се е появила на заседанието снощи, а днес не отговаря на телефона си… Всичко това е доста обезпокоително.
— Най-добре ще е да потърсиш Адабел у тях, а пред това време аз ще събера глутницата — предложи полковник Флъд. — Ако приятелката ти не възразява.
Да, а може би приятелката му предпочиташе да си плюе на петите обратно към Бон Темпс, за да се погрижи за наемателя си. Може би приятелката му би искала да насочи вниманието си към издирването на изчезналия си брат. Макар че, ако трябваше да съм искрена, нищичко повече не можех да направя за издирването на Джейсън, а Ерик щеше да спи още поне два часа.