Номерът с въжето
- Автор: Брэдли Алан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Номерът с въжето». Краткое содержание книги:
— Майко — извика то, — у дома ли си? Гладен съм.
То се обърна и се огледа, засенчило с длан очи от светлината на нарисуваното слънце, и цялата публика ахна в един глас.
Издяланото дървено лице на Джак беше лице, което всички познавахме: сякаш Рупърт нарочно бе изработил главата на марионетката, като е гледал от снимка на Робин — мъртвия син на семейство Ингълби. Приликата беше поразителна.
Като вятъра в студената гора през ноември, вълна от неспокоен шепот се разнесе из залата.
— Шшшт! — изсъска най-накрая някой.
Мисля, че беше викарият.
Чудех се как ли се чувства той, след като е видял лицето на дете, което лично е погребал в църковния двор.
— Джак бил много мързеливо момче — продължи Мама Гъска. — И тъй като не искал да работи, малкото спестени пари от майка му бързо се стопили. В къщата не им останало нищо за ядене, а нямали и пукната пара за храна.
Сега бедната вдовица излезе иззад къщурката с въже в ръка, на чийто край бе завързана крава. И жената, и кравата бяха кожа и кости, но кравата имаше преимуществото на прекрасен чифт огромни кафяви очи.
— Трябва да продадем кравата на касапина — каза вдовицата.
При тези думи животното обърна тъжните си очи към стопанката си, после към Джак и накрая към публиката. Сякаш погледът му казваше: „Помогнете ми!“
— Ахх! — въздъхнаха всички съчувствено.
Вдовицата обърна гръб на бедното животно и се отдалечи, като остави Джак да свърши мръсната работа. Щом тя излезе, на портата изникна амбулантен търговец.
— Добрутро, гусине — каза той на Джак. — Виждате ми се умно момче. Кат’ момче, на което му трябва боб.
— Може и така да е — отвърна Джак.
— Джак се мислеше за умел търговец — каза Мама Гъска — и преди да успеете да кажете Ланварпулгуингилгогеръхуърндробуллантисилиогогогох, което е името на село в Уелс, той вече бил разменил кравата за шепа бобени зърна.
Кравата скова крака и заби инатливо копита в земята, когато търговецът я дръпна, а Джак остана да се взира в шепата бобени зърна в дланта си.
В следващия миг майка му внезапно се върна.
— Къде е кравата? — изписка тя. — Тиквеник такъв!
И го срита в панталоните.
При това децата в публиката избухнаха в смях и трябва да призная, че и аз се изкикотих. В момента съм във възрастта, в която гледам подобни сцени сякаш имам два мозъка — единият се киска на воля на подобни глупости, а другият само се усмихва притеснено като Мона Лиза.
От ритника Джак всъщност хвръкна във въздуха и разпиля бобените зърна.
Сега цялата публика се тресеше от смях.
— Ще спиш в курника — заяви вдовицата. — Ако си гладен, кълви царевица.
И при тези думи тя изчезна.
— Горкичкият аз — рече Джак и се изтегна на пейката пред къщурката.
Слънчевата светлина угасна доста бързо и изведнъж настана нощ. Над хълмовете изгря пълна луна. Прозорците на къщурката светнаха и топлата им оранжева светлина обля двора. Джак потръпна в съня си, обърна се настрани и захърка.
— Но какво е това? — обади се Мама Гъска. — В градината мърда нещо!
Засвири мистична музика — звукът от флейта на ориенталски пазар.
Нещо шумолеше в градината! Сякаш с магия нещо, което приличаше първо на зелен конец, а после на зелено въже, започна да израства от пръстта, да се вие и усуква като кобра в кошницата на факир, докато върхът МУ не изчезна от поглед.
След като се издигна в небето и нощта бързо бе заменена от ден, стъблото стана още по-дебело, докато накрая се извисяваше като смарагдовозелено дърво, надвиснало над къщурката.
Отново засвири „Утро“.
Джак се протегна, прозя се и се изтърколи тромаво от пейката. С ръце на хълбоците той се наведе невъзможно дълбоко назад в опит да се разкърши. И тогава забеляза бобеното стъбло.
Отскочи назад като ударен и се опита да запази равновесие, като размаха ръце като мелница.
— Майко! — извика той. — Майко! Майко! Майко! Майко!
Старата жена се появи веднага с метла в ръка, а Джак заподскача около нея и сочеше с пръст като полудял.
— Оказало се — продължи Мама Гъска, — че зърната са вълшебни и през нощта от тях пораснало стъбло, което се извисило до облаците.
Всички знаят приказката за Джак и бобеното стъбло, затова няма нужда да я преразказвам. През следващия час историята се разви, както това ставаше от стотици години: Джак се качва по стъблото до замъка в облаците, жената на великана скрива Джак в пещта, вълшебната арфа, торбата със златни и сребърни монети — цялата приказка оживя благодарение на неотразимия талант на Рупърт.