Пустинното копие

Офицер Керан идваше по няколко пъти на седмица и часове наред помагаше на Джардир да изглади техниката си с копието, докато даматите книжовници му преподаваха тактика и история на войната от времето на Избавителя насам.

– Войната не се изчерпва само с храброст на бойното поле – каза Дама Кхеват. – Евджахът ни учи, че войната в най-чистия си вид е измама.

– Измама ли? – попита Джардир.

Кхеват кимна.

– Както заблуждаваш с копието си, така и мъдрият водач трябва да замаже очите на врага си още преди да се е състояла самата битка. Когато е силен, трябва да изглежда слаб. Когато е слаб – да изглежда готов за бой. Намира ли се достатъчно близо, за да нападне, трябва да изглежда прекалено далече, за да представ-лява опасност. Когато се прегрупира, враговете му трябва да вярват, че ги грози атака. Точно по този начин водачът кара своя враг да изчерпва силите си, докато пести своите.

Джардир наклони глава.

– Не е ли по-достойно да се изправиш срещу врага лице в лице?

– Не сме построили Великия Лабиринт, за да се втурнем напред и да срещнем алагаите лице в лице – отвърна Кхеват. – По-голямо достойнство от победата няма, а за да победиш, трябва да се възползваш от всяко предимство, голямо или малко. Това е същината на войната, а войната е същината на всичко, на нея разчита както най-низкият кхафит, отишъл да търгува на пазара, така и Андрахът, който слуша молби в двореца си.

– Разбирам – каза Джардир.

– Измамата зависи от това колко потаен умееш да бъдеш – продължи Кхеват. – Ако шпиони научат за измамата ти, те ще ти отнемат цялата сила. Великият водач трябва да запази в тайна своите измами така добре, че дори вътрешният му кръг и понякога дори той самият да не ги знае, докато не дойде време за нападение.

– Но защо въобще да воюваме, Дама? – осмели се да попита Джардир.

– Ъм? – отвърна Кхеват.

– Всички ние сме деца на Еверам – каза Джардир. – Врагът са алагаите. Нуждаем се от всеки, за да се изправим срещу тях, а в същото време се избиваме един друг ежедневно под слънцето.

Кхеват го погледна и Джардир не беше сигурен дали въпросът му е подразнил дамата, или му се е понравил.

– Единство – отвърна даматът накрая. – На война мъжете се изправят един до друг и именно тази обединена мощ ги прави силни. Самият Каджи го казва по време на завоеванията си в зелените земи: „Всяка капка кръв си струва, за да плати цената на единството. По-добре сто хиляди души да се изправят заедно срещу нощта и несметните войски на Ний, отколкото сто милиона, треперещи насаме“. Никога не забравяй това, Ахман.

Джардир се поклони.

– Няма, Дама.