Възкресяване

Следващия петък свирихме в залата на Дружеството на американските ветерани, а в събота — на училищното парти. Помня, че на него Норм промени текста на „Искаш да те лъжа, бейби“ на „Искаш да те лижа, бейби“. Възрастните не загряха — никога не се вслушват в текстовете на песните, но съучениците ни забелязаха и бяха във възторг. Спортният салон в гимназия „Гейтс Фолс“ беше голям и служеше като усилвател, затова вадехме страхотен саунд, особено на гръмките парчета като „Лекът е любов“51 .Абе, ние, момчетата, вдигахме голяма дандания (дано „Слейд“ ми простят за перифразата52). През почивката Кени, Норм и Пол отидоха в пушкома. Последвах ги и аз.

В пушкома имаше и няколко момичета, сред които Хети Гриър — тази, която беше плеснала Норм по задника в деня на моето прослушване. Тя го прегърна през шията и се притисна до него. Норм пъхна ръцете в задните джобове на джинсите ѝ и я придърпа още по-близо до себе си. Стараех се да не ги зяпам.

Зад мен някой плахо каза:

— Джейми?

Обърнах се. Беше Астрид. Носеше бяла права пола и синя блузка без ръкав. Косата ѝ, която в училище беше благоприлично вързана на опашка, сега беше разпусната и обрамчваше лицето ѝ.

— Здрасти — казах, но ми се видя недостатъчно и добавих: — Здрасти, Астрид. Не те видях в салона.

— Дойдох по-късно, защото с Бони чакахме баща ѝ да ни докара с колата. Страхотни сте!

— Благодаря.

Норм и Хети се целуваха като луди. Норм издаваше звуци като прахосмукачката на майка ми. Освен това се натискаха, но Астрид не ги забелязваше. Сияещите ѝ очи не се откъсваха от лицето ми. Обиците ѝ бяха във формата на жаби. Сини жаби, в тон с блузата ѝ. В подобни моменти забелязваш и най-малките подробности.

Стори ми се, че чака да кажа още нещо, затова допълних репликата си:

— Благодаря много.

— Ще пушиш ли?

— Аз ли? — Хрумна ми за миг, че майка ми я е пратила да ме шпионира. — Не пуша.

— Тогава ме изпрати до салона.

Подчиних се на драго сърце. Разстоянието между пушкома и задния вход на спортния салон беше четиристотин метра. Искаше ми се да беше четири километра.

— С някого ли си дошла? — попитах.

— Само с Бони и Карла. Не съм с гадже. Нашите не ми дават да излизам с момчета, докато не стана на петнайсет.

И може би за да ми покаже колко глупава е тази забрана, тя ме хвана за ръката, а като стигнахме до задния вход, ме погледна в очите. Без малко щях да я целуна, но ме достраша.

Понякога момчетата са тъпанари.