Възкресяване
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-351-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Възкресяване». Краткое содержание книги:
И не сме сами.
— „Заведи ме там, където хладната вода тече, о, и…“ Смених на ла акорд и той млъкна.
— И по-нататък е в ми мажор, така ли? — попитах. — Извинявай, извинявай.
Първите три такта от парчето бяха в ми мажор. На четвъртия смених на ла мажор, което е типичен преход в рокендрола, но звучеше кофти.
— Как е по-нататък? — попитах.
Норман, който беше пъхнал ръце в джобовете си, не продума. Изпях си пак мелодията наум и започнах отначало. На четвъртия такт преминах в до мажор… и се получи. По-нататък се наложи да прекъснем още веднъж, но след това тръгна като по вода. Липсваха ни само барабани, бас китара… и, разбира се, соло китара. Джон Фогърти от „Кридънс“ свиреше това соло както никога не бих могъл даже в най-смелите си мечти.
— Дай секирата — нареди Норман.
Неохотно се подчиних — не ми се разделяше с прекрасната ямаха.
— Благодаря, че ми позволи да посвиря на нея — измънках и тръгнах към вратата.
— Не бързай толкова, Мортън. — Промяната в обръщението не беше голяма, но поне не ме беше нарекъл „заек“. — Прослушването не е свършило.
Прослушване ли?
Той извади от шкафа по-малък калъф, отвори го и извади олющена полуакустична китара „Кей-900 G“ (уточнявам за всички, които се интересуват от китари).
— Включи я в големия усилвател, но го намали на четири. Тази „Кей“ прави микрофония.
Изпълних инструкциите му. Тази китара прилягаше на ръста ми по-добре от ямахата. Не се налагаше да се прегърбвам, за да свиря. Между струните беше затъкнато перце и аз го извадих.
— Готов ли си?
Кимнах.
— Едно… две… едно-две-три-и…
Бях адски притеснен, докато налучквах елементарната ритмична прогресия на „Зелена река“, но ако знаех какъв страхотен китарист е Норман, вероятно нямаше да се осмеля да свиря, а щях да избягам. Той изкара солото на Фогърти чудесно с всички ликове като в сингъла на „Фентъзи Рекърдс“. Аз въодушевено го следвах.
— Дай малко газ! — извика Норман. — Майната ѝ на микрофонията!
Завъртях на 8 копчето на големия усилвател и отново се включих. Китарите гърмяха, усилвателят пищеше като полицейска свирка и гласът на Норм се губеше. Нямаше значение. Продължих да свиря, следвайки солото му. Приличаше на сърфиране по висока вълна, носеща се към брега, което продължи две минути и половина.
Парчето свърши и тишината се върна с трясък. Ушите ми бучаха. Норм се загледа в тавана, позамисли се, после кимна:
— Не е върхът, но пък не е ужасно. Ако порепетираш, може би ще надминеш Снъфи.
— Кой е Снъфи? — попитах. Ушите ми още бучаха.
— Един пич, който е приет в Масачузетския. — Да опитаме „Като на тръни“. Знаеш ли това парче на „Сърчърс“47?
— От ми мажор ли?
— Не, с ре, но не с чисто ре. — Показа ми как да изсвиря ре с кутрето си. Схванах го веднага. Не звучеше точно като на плочата, но горе-долу се ядваше. Когато свършихме, бях плувнал в пот.
— Добре. — Норм свали от шията си ремъка на китарата. — Да вървим в пушкома. Умирам за една цигара.
Пушкомът беше зад сградата за професионално обучение. Там се събираха хипарите и пушачите, около тях се навъртаха момичета с тесни впити поли, висящи обици и с много грим. В дъното на шлосерската работилница клечаха две момчета. Бях ги виждал в училище, също както бях срещал по коридорите и Норман, обаче не ги познавах. Единият беше пепеляворус и пъпчасал, другият — със смешна, щръкнала червеникава коса. Изглеждаха като смотаняци, ама не ми пукаше — Норман Ървинг също наглед беше смотаняк, но не бях чувал по-страхотен китарист… освен на запис.
— Става ли заекът? — попита пепеляворусият. След малко щях да разбера, че се казва Кени Локлин.
— Бива го повече от Снъфи — отговори Норман.
Образът с шантавата рижава коса се ухили:
— Голяма утеха, няма що.
— Виж, ако не намерим някого, в събота ще изпуснем участието в Юрика Грейндж.
Извади пакет цигари „Кул“ и попита:
— Ще запалиш ли?
— Не пуша — отвърнах. Почувствах се тъпо и против волята си изтърсих: — Съжалявам.
Норман не реагира; запали цигарата си със запалка „Зипо“ с нарисувана змия и с надпис „НЕ МЕ НАСТЪПВАЙ“, после каза:
— Това е Кени Локлин. Бас китара. Рижавият е Пол Бушар. Барабани. А този бръмбар е братът на Кони Мортън.
— Джейми — представих се. Умирах от желание да ме харесат и да ме приемат в групата си, но не ми се щеше да започвам евентуалното си общуване с тях от позицията на малкия брат на мистър Футбол. — Аз съм Джейми — повторих и подадох ръка.
47
„Сърчърс“ — британска рокгрупа от 60-те, сред чиито хитове е „Като на тръни“ (Needles and Pins — заглавие, което ще намерите в интернет, преведено като „Игли и карфици“). — Б.пр.