Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
Майрън си спомни щастливите снимки на Кити с Брад и Мики на „Фейсбук“ страницата й и се запита какво ли всъщност й е било. Напъна се да се съсредоточи върху тези радостни изображения, но умът му отказа да го слуша. И вместо това взе да изтиква на преден план онова видео с Кити и Конската опашка в стаичката на „Три Даунинг“.
— Кити сама си беше виновна за грешките си — чу се да казва с горчилка в гласа. — Нямаше нужда да се ръководи от онова, което ти казваше или премълчаваше. Постоянно мамеше Брад — и за зависимостта си от дрогата, и за моята роля в малката им драма, дори за това, че взема хапчета против забременяване.
Но в мига, в който изрече последното, усети, че нещо в собствените му думи не се връзва. Как така Кити, на една крачка от това да стане бъдещата Мартина, Криси, Щефи, Серина или Винъс, изведнъж се оказа бременна? Самата тя наистина твърдеше, че е станало погрешка. Нима още от часовете по полова просвета в прогимназията не беше ясно на всички, че хапчетата не са сто на сто ефикасни? Майрън обаче и до ден-днешен отказваше изобщо да отчете подобна вероятност.
— На Лекс всичко това известно ли му е?
— „Всичко“ ли? — засмя се тя. — Не.
— Понеже оттам тръгвали всички проблеми според него. Човек пазел някакви тайни, те загноявали и унищожавали доверието. Не можело да поддържаш нормални взаимоотношения при липсата на пълна прозрачност. Съпрузите в никакъв случай не бивало да имат тайни един от друг.
— Това думи на Лекс ли са?
— Да.
— Колко мило от негова страна. Но пак не е прав.
— В смисъл?
— Няма взаимоотношения, които биха устояли на тоталната прозрачност — вдигна лице от гърдите му Сузи. И Майрън видя, че по бузите й се стичат сълзи, усети как ризата му се е намокрила. — Всеки от нас си има своите тайни, Майрън. Знаеш го не по-зле от всеки друг.
Майрън се добра до „Дакота“ чак към три след полунощ. Погледна и се убеди, че Кити не е отговорила на посланието му „Прости ми“. Допускайки, макар и с незначителна доза убеденост, че Лекс не го е излъгал и че самата Кити не е излъгала самия Лекс, изпрати имейл на Есперанца с молба да потърси името на Кити из списъците на пътниците за полетите от Нюарк и от аерогара „Кенеди“ до Южна Америка. Влезе в „Скайп“ да се убеди, че и Териса я няма онлайн.
И взе да си мисли за Териса. И за старото си гадже Джесика Кълвър, която Лекс беше споменал. След като в продължение на сума ти години — годините, които беше прекарала с Майрън — Джесика не преставаше да твърди, че не е привърженик на брака, съвсем наскоро се беше омъжила за някой си Стоун Норман. Що за име пък е това „Стоун“? Кой знае как го будалкат приятелите му. Но и размишленията на тема „стари любови“, особено онези, за които си искал да се жениш, не са особено ползотворни, така че Майрън си наложи да престане.
Половин час по-късно се прибра и Уин в компанията на най-новата си приятелка — висока азиатка с тялото на модел и с името Ми. А с тях — и друга привлекателна азиатка, която Майрън не бе виждал до този момент.
Майрън изгледа Уин, а в отговор получи многозначително повдигане на вежди.
— Здрасти, Майрън — поздрави го Ми.
— Здравей, Ми.
— Запознай се с приятелката ми Ю.
Майрън потисна въздишката си и я поздрави. Ю му кимна. А когато двете излязоха от хола, Уин му се ухили. Майрън само завъртя глава.
— Ю?
— Ъхъ.
В началото на връзката си с Ми Уин много обичаше да се шегува с името й: „Много Ми се чука… Време Ми е… Идва Ми сам да си го…“.
— „Ю енд ми“ — „теб и мен“ — значи? — уточни Майрън.
— Страхотна комбинация, нали? — кимна Уин.
— Никак. Ти къде се губиш по нощите?
— Между Теб и Мен… — приведе се заговорнически Уин.
— Какво?
Уин отново се захили.
— А! Схванах! — изпъшка Майрън. — Голям майтап.
— Бъди щастлив. До скоро всичко се свеждаше до Ми. Но по някое време си дадох сметка, че се свежда и до Ю.
— И какво се получава? „Ю енд Ми тугедър“, а?
— Е, чатна най-после — зарадва се Уин. — Как мина пътуването ти до остров Адиона?
— Сега ли държиш да чуеш?
— Ю и Ми ще почакат.
— Имаш предвид момичетата, надявам се, а не нас двамата, нали?
— Да. Макар че доста объркано взе да става.