Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
— Знам.
— Така че какво друго мога да направя за теб? Мога да продължа да търся кой е авторът на постинга „Не негово“…
— Знам кой е — вметна Сузи.
Това го изненада. Опита се да прочете изражението й, а след като тя нищо не каза, я попита:
— Кой?
— Кити.
И отпи от чашата с вино.
— Сигурна ли си?
— Да.
— По кое съдиш?
— Кой друг би тръгнал да си разчиства сметките по такъв начин?
Влагата натискаше Майрън като тежко одеяло. Огледа корема на Сузи и се зачуди как може да се влачи непрестанно подобно нещо в такова време.
— За какво й е притрябвало да си отмъщава?
Сузи остави въпроса му без отговор.
— Кити беше голяма тенисистка.
— И ти също.
— Но не колкото нея. По-добра от нея не съм срещала. Станах професионалистка, спечелих няколко турнира, четири пъти завършвах сезона в първата десетка. Кити обаче можеше да стане легенда.
— Нямаше начин да стане — завъртя глава Майрън.
— Кое те кара да мислиш така?
— Кити сама се прекара. Дрогата, купоните, лъжите, манипулациите, нарцисизмът й, склонността към самоунищожение…
— Беше млада. Всички бяхме млади. И всички допускахме грешки.
Мълчание.
— Сузи?
— Кажи.
— Защо настояваше да се видим тази вечер?
— За да ти обясня.
— Кое да ми обясниш?
Тя отиде до него, разпери ръце и го прегърна. Майрън я притисна към себе си, усети топлината на корема й. Дори с риск да прозвучи извратено, прегръдката всъщност му беше приятна — подейства му оздравително. Сузи отпусна глава върху гърдите му и я задържа там. Майрън само я държеше в обятията си.
По едно време Сузи отрони:
— Лекс греши.
— За кое?
— Понякога човек наистина се нуждае от помощ. Колко нощи си ме спасявал, само аз си знам. Държеше ме така в прегръдките си. И ме изслушваше. Нито веднъж не ме укори. Може и да не го съзнаваш, но поне сто пъти си ми спасил живота.
— И сега съм на твое разположение — промълви Майрън. — Сподели какво те мъчи.
Тя не го пускаше. Долепи ухо до гръдта му.
— С Кити ни предстоеше да навършим седемнайсет. А аз страшно се бях навила да спечеля тогавашния шампионат при девойките. Та да се класирам за откритото първенство на САЩ. Кити беше основната ми конкурентка. И когато ме би в Бостън, майка ми буквално пощуря.
— Спомням си го — каза Майрън.
— Моите родители все ми втълпяваха, че в спорта всичко е допустимо, стига да ти донесе победата. Да те избута напред. Нали си чул за „изстрела, прогърмял по целия свят“? Победният удар в последния момент на Боби Томсън, с който „Ню Йорк Джайънтс“ отстраняват „Бруклин Доджърс“ на бейзболните полуфинали през 1951-ва година.
Смяната на темата го завари неподготвен.
— Е, и?
— Томсън си послужил с измама, разправяше баща ми. Което било съвсем нормално за времето си. Нещо като сегашната употреба на анаболни стероиди. Едни засичали тайните сигнали на противниковия отбор. Други повреждали умишлено топката. Треньорът на „Бостън Селтикс“ — същият, който теб те беше привлякъл — нарочно засилвал на макс отоплението в съблекалнята на гостуващия отбор. Може и да не е точно измама, а просто борба за някакво предимство.
— И това те подтикна да се стремиш към подобно предимство?
— Да.
— Как?
— Взех да разпространявам слухове за противничката ми. Изкарах я по-голяма курва, отколкото си беше. Поставих си за цел да наруша концентрацията й, като внеса повече стрес в живота й. На теб например подметнах, че бебето й вероятно не е от Брад.
— Не само от теб съм го чувал. Пък и аз лично познавах Кити. Така че мнението ми за нея ни най-малко не се повлия от твоите приказки. Тя наистина беше пропаднала, нали?
— Не повече от мен.
— С тази разлика, че ти не се гавреше с брат ми. Не му разправяше колко го обичаш, докато в същото време спиш с куп други мъже.
— Което не ми пречеше да ти говоря постоянно на тази тема — сгуши се още по-плътно Сузи в гърдите му. — Но знаеш ли какво не ти казах тогава?
— Какво?
— Че Кити всъщност обожаваше брат ти. Истински, с цялата си душа. И когато се разделиха, играта й се влоши. Престана да влага сърцето си. А в това време аз я подтиквах да купонясва, да осъзнае, че Брад не е за нея, да не се ограничава в избора си.