Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
— Уау! Чакай да си го запиша, ако обичаш. — Майрън се направи, че изважда писалка и пише: — „Вълничките… избиват… на… повърхността…“ Готово! Черно на бяло.
— Престани да оригиналничиш. Мисълта ми е, че никой не трябва да ни се меси, дори и с най-добри намерения. Опасно е, освен дето е нарушение на личното пространство. Когато между теб и Джесика възникна оня сериозен проблем, да не би да искаше всички ние да се втурнем да помагаме?
Майрън го изгледа тъпо.
— Нима сериозно поставяш на един кантар проблема с гаджето ми и това, че си зарязал бременната си жена?
— В този смисъл единствено: глупаво е, направо си е егоманиащина да си внушаваш, че притежаваш подобна власт. Това между мен и Сузи изобщо не ти влиза в работата. И си длъжен да се съобразяваш с този факт.
— Сега, след като те открих и се убедих, че си в безопасност, ще се съобразя.
— Хубаво. И ако брат ти и снаха ти не са те помолили за помощ, твоето представлява намеса в сърдечните им проблеми. А сърцето е като театър на военни действия. Същото като да те пратят в Ирак или Афганистан. Въобразяваш си, че се бориш героично за нещо, но всъщност само влошаваш положението.
Майрън пак го изгледа тъпо.
— Нима сериозно поставяш моята загриженост за снаха ми на едно ниво със задграничните ни войни?
— Също като Съединените щати, и ти се бъркаш в чужди работи. Животът е река и ако променяш коритото й, ти отговаряш накъде потича водата.
Река. Въздишка.
— Спри, ако обичаш.
— Що не взема да си ходя? — усмихна се Лекс и стана.
— Значи нямаш никаква идея къде може да е Кити?
— Май не си чул и една дума от онова, което ти наговорих — въздъхна Лекс.
— Напротив, слушах те. Но понякога човек закъсва. И някой трябва да го спаси. Да не говорим, че в някои случаи нуждаещият се от помощ няма смелостта да те помоли.
— Е, ако и това можеш да определиш, направо се равняваш с Господ — кимна Лекс.
— Преценката ми невинаги е вярна.
— Никой не е безгрешен. Затова най-добре е да не се бъркаш. Но ако смяташ, че ще ти е полезно, ще ти кажа следното: Кити спомена, че на следващата сутрин заминавала за някъде — Чили, Перу или нещо от тоя сорт. Та ако все пак си решил да помагаш, имам чувството, че си позакъснял.
Глава 11
— Лекс е добре — каза Майрън.
Сузи и Лекс имаха собствен мансарден апартамент в многоетажен блок на брега на реката Хъдсън в Джърси Сити, Ню Джърси. Апартаментът заемаше целия горен етаж и имаше повече разгъната площ от средно голям магазин „Хоум Депо“. Макар че се върна от остров Адиона чак в полунощ, Сузи го чакаше на просторната тераса, обзаведена абсолютно охолно с разни там дивани в стил „Клеопатра“, плюшени фотьойли, гръцки статуи, френски гаргойли и римски сводове, което всъщност се явяваше напълно излишно, тъй като единственото, което заслужаваше да се види оттам, бе фантастичният силует на Манхатън.
Майрън предпочиташе да се прибере направо у дома. След като бе изяснил, че Лекс е добре, нямаше какво повече да обсъждат, но по телефона Сузи му се стори особено притеснена. При някои клиенти дундуркането наистина си беше част от взаимоотношението им. Сузи обаче не беше сред тях.
— Кажи ми какво точно ти каза Лекс.
— Че записват с Гейбриъл парчета за следващия им албум.
Сузи бе вперила поглед през лятната мъгла в силуета на Манхатън. В ръката си държеше чаша с нещо, което приличаше на вино. И понеже Майрън не беше сигурен какво следва да каже в този контекст — бременност плюс вино — предпочете само да се прокашля.
— Какво има? — попита Сузи.
Майрън посочи чашата с вино. Самата деликатност.
— Докторът каза, че по една може — отвърна му тя.
— О.
— Не ме гледай по този начин.
— Не те гледам.
С ръце върху корема си, тя огледа отново силуета на града:
— Ще трябва да оправим тия перила. Особено сега, когато бебето е на път. Мен ме е страх дори пияни приятели да пускам тук.
— Добра идея — рече Майрън.
Личеше си, че Сузи се мъчи да печели време. Което си беше съвсем нормално.
— Виж какво. Наистина не мога да ти кажа какво измъчва Лекс. Признавам, че се държи доста особено, но в същото време много аргументирано ми разясни защо не било моя работа. Ти поиска от мен да разбера как е. Вече ти докладвах. Но не мога да го принудя да се върне у дома.